Негативните последствия от самотата ми върху комшиите

Мястото, където живея в момента, е далече от центъра на София. Разходки на центъра, участия в мероприятия, купони и т.н. означават самоубийство за мен. Време, пари, нерви. Не разбирам защо в големите градове има градски транспорт само до определени точки. Абе ако живея на центъра, за какво ми е градски?! Трябва да има до всяка отдалечена точка на града. На следващите избори ще гласувам за тези, които обещаят да го направят, дори те да са Атака или ДПС.

Социалната мрежа: една Facebook драма

Миналата седмица някой ме е добавил във Фейсбук и написал съобщение „Как е, сладурано, много време стана. Дано си добре”. Кой е този си викам аз и отворих снимките му.. оффф оффф… симпатяга. В басейна се снимал и си показва мускулите, гърба.. Носа, очите, веждите му сякаш са нарисувани на ръка…

Абе аз как ще го забравя?! Ясно е, че не го познавам. Дори да бяхме се засекли някъде, нямаше да му простя, ще го изям. Потя се даже докато му разглеждам снимките. Чудейки се дали профилът е fake или не, почнах да чета коментарите отдолу…

Свети Валентински траур

Днес съм в траур. Свети Валентин е, но аз съм сама.

Как да не ми тъжно да разгледам снимките на бившите ми с новите им половинки?

Боли ме много, сякаш съм изпила 2 литра кислол и 3 литра тризон. 

Как да подлудим партньора си в леглото (100%)

Всяка връзка, както всичко друго, има 3 етапа – въведение, същинска част, заключение. Въведението е вълнуващо и заинтригуващо, заключението е съпроводено от разочарования и депресия. Опознаването на тялото на партньора става в същинската част. Но ако кажеш „не, аз съм високо сексуален, правя секс още във въведението”, не забравяй, че по време на връзката си няма да получиш нищо повече от това.

Ехх, с такъв пролог съм почнала, че ще си помислите, че по-нататък ще става въпрос само за вагинална течност и бол сперматозоиди. Та както и да е, да се върнем на темата ни „златни съвети за подлудяване на партньора в леглото”. Това са нещо като законите на вселената, в много списания ги има, но аз тук ще обобщя изпитаните от мен правила.

Черни, проклети дни

Началото на края

Вече съм сама. Хич не ме гледай така смутено, ако ме следеше в блога или Twitter, щеше да знаеш за какво става въпрос. Приятелят ми замина за Германия. Както и да е, бебето си отиде. Поради това не ми се пишеше тук, отварям страницата, почвам да пиша, трия всичко и затварям.

Надявах се, че няма да си отиде, докато се качи на самолета и изключи телефона си и да ми каже „хаха, много си глупавичка, как те излъгах, как, хехехе”. Но не се случи така. Вместо това замина, убивайки мен и всичко в мен. И оставайки ми самотата и ключа на апартамента си.

Завещанието ми!

Животът е много кратък. Никога не знаем какво ще ни сполети след 10 минути. Смъртта на Борислав Борисов показа, че хората не ни оставят на мира дори след свършването на този земен живот. Именно затова пиша тези редове, за съм спокойна като умра.

Да си кажем истината – никой от нас не е съвършен.

Чифт крака

Приятелят ми замина за Германия. Нямам настроение да пиша тук. Почвам да пиша, трия всичко и се отказвам.

Единствената новост около мен e, че се прибрах в Пловдив при родителите си. Нищо интересно - срещи с "приятелки", кафенца.. :( Така ще е до уикенда, когато ще се върна в София.