В началото на тази година се ожени човекът, заради когото се преместих в София. Няколко месеца след това, все още се чувствам като прегазена от натоварен с цимент тир
В деня, в който научих, плаках като сякаш са ми счупили ребрата; болката бе неописуема и нямаше лек. И последната надежда у мен беше ме напуснала. С него бяхме като романтична комедия, макар да се мразим, някой ден щяхме да се засечем пред НДК и да разберем, че принадлежим един на друг. Но този комедиен филм се превърна драматичен. Мъжът я напусна, а тя се затвори в сивия си свят.