11 май 2011 г.

Спешно: Би ли се оженил за мен?

В началото на тази година се ожени човекът, заради когото се преместих в София. Няколко месеца след това, все още се чувствам като прегазена от натоварен с цимент тир

В деня, в който научих, плаках като сякаш са ми счупили ребрата; болката бе неописуема и нямаше лек. И последната надежда у мен беше ме напуснала. С него бяхме като романтична комедия, макар да се мразим, някой ден щяхме да се засечем пред НДК и да разберем, че принадлежим един на друг. Но този комедиен филм се превърна драматичен. Мъжът я напусна, а тя се затвори в сивия си свят.

9 май 2011 г.

Как да си хванем гадже?

Знам, че нямаш търпение да видиш последните съвети, които публикувам тук, но все пак трябва да има уводче. Публикувам ги тук с цел да ви помогна да си намерите ново гадже. Споделям ги още докато са във фаза тестове, но ще видим какво ще излезе накрая. Вероятно тук се крият отговорите на въпросите „Как онзи сополанко спи с тази миска” и „Как онази дебелогъзестата крододилка е с него”.
Преди всичко трябва да знаеш, че всичко зависи от космическа енергия, за която от години насам се говори в „Пентаграм” по Канал 3. По-надолу накратко ще я наречем Вселена.

4 май 2011 г.

Експанзия

Доверието при една връзка е като клетъчното ядро – то е основното, без него не може. Но все пак говорим за мъже, не бива да им имаме много-много доверие…

Първия си урок на тема „Не се доверявай на никого” го получих още като дете. Когато се опитвах да науча да карам колело, баща ми ми беше казал „зад теб съм, дъще, държа те” и като ме пусна, залепих се за асфалта. И при това „залепване” бях жестоко се наранила. Повече не се качих на колело. От тогава насам не вярвам в ничии думи „зад теб съм”, защото отпусна ли се с мисълта, че някой ме подкрепя, в този момент те си отдръпват ръцете и аз падам. А на мен ми остава да си „ближа раните”…

И затова не бива да се доверяваме на никого, особено на мъжете. Обърнеш ли се за миг, веднага почват да въртят нещо зад гърба ти.