23 март 2011 г.

Celebrity Комплексарка

Celebrity moment от Twitter ми напомни за една моя неосъществена детска мечта. Исках да стана много популярна актриса и може би в момента всичко щеше да е много по-различно. Знам ли, щях да участвам в сериали, филми или пък щях да съм сценарист. Главни роли, медии, слава.. Аз отново почнах да си мечтая.
Събуждам се и до мен спи Бен Афлек. Без да го събудя, вдигам юргана за да му видя пениса. (Ами какво да направя, сигурна съм, че ако се събуди преди мен, ще ми зяпа гърдите :P). Излизам от спалнята, къщата е много голяма. Големи прозорци, пропускащи цялата слънчева светлина и позитивизъм(?). При мен идва една жена, мениджърът ми:



20 март 2011 г.

Женски номера

След поредната доза лекции колеги от университета отидохме на кафе. Не сме много близки; най-вече ни обединява това, че сме от една и съща специалност.
Всичко беше тръгнало добре. На масата бяхме куп колеги и колежки, сред които и една колежка, с която не се обичаме много много. Тя харесва колега, за когото написах цяла статия тук, и това, че той ме харесва, я дразни. Аз какво съм виновна? Нисичка, мургава, говори много, отблъскваща и приличаща на Софи Маринова. Затова по-нататък така ще я наричам Софи.  Гледаше ме като изтребител, беше си намерила още 2 такива като нея и се движеха като Destinys child. Като се засечем някъде, се опитваше да ме затапи с 2-3 приказки, но не ѝ обръщах внимание, а това я вбесяваше. Мислех, че скоро ще ѝ мине, все пак не сме в гимназията. Но очевидно съм се заблудила.

18 март 2011 г.

Страхът на съвременната жена

4 момичета сме, резервирали сме най-хубавото сепаре и привличаме всичките мъжки погледи върху нас. Като моделите на Victorias Secret сме и сме облечени в рокли от топ дизайнерите от Милано. Ти не ме слушай: след домашен купон 4 момичета сме на бар и всяка една от нас се прави, че не ѝпука за бившите. Забавляваме се и от време на време пускаме радарите за готини момчета.

15 март 2011 г.

Проблемни гаджета

Имам един колега, който напоследък ме следи навсякъде. Готин е, работи в голяма фирма, получава добра заплата, но постоянно е с мен, където и да ида. Не ми дава да дишам, направо ме удушава. Сутрин виждам неговото съобщение: „Добро утро”. Обед ми пише „Обядва ли, не стой гладна”. А до вечерта на всеки час SMS-и, а през час ми се обажда. Все едно ако не ми каже „Яж”, аз ще стоя гладна!

14 март 2011 г.

24 часа с Комплексарка

В едно списание подробно са описали как една топмоделка си прекарва уикенда. Прочетох какво прави момичето  и се засрамих
 
08:00
- Тя, за да не пропусне един хубав ден, предпочита да стане рано; аз пък все още съм в леглото и сънувам, че съм избрана за Председателка на организацията за защита на готините мъже от домашно насилие.

13 март 2011 г.

Всички бивши гаджета – мръсници сте!

Ако животът ми беше филм, бих искала да свърши със сцена, в която се срещаме с бившия, и фонова музика на Tori Amos - Sorta Fairytale

Пред НДК съм, вървя, отслабнала съм с 3 килограма, станала съм „хибрид” между Ардиана Лима и Меган Фокс. А той идва отсреща, очи в очи сме. Усещам му съжалението, пада на колене, плачейки, ме моли: „Моля те, прости ми, върни се при мен, готов съм на всичко”. Хващам го за брадичката му и „Бейби, недей да се излагаш така, гледат ни”, му казвам аз. И продължавам да си вървя, след като съм го изритала в гъза.

12 март 2011 г.

Жива съм, удар след удар в гърба

Миналия месец, докато си търсех обеците под масата, чух името му по телевизията. Името на този човек, за когото зарязах родния Пловдив и се местих в София.

Дори като се разделихме, първото нещо, което правех сутрин, бе да потърся името му в Google. Де да знам, можеше да е катастрофирал, гръмнала газовата бутилка у тях или пък нещо друго, но първият човек, посетил го в болницата, трябваше да бъда аз. Но това беше много по-лошо и от вест за смъртта му.

Оженил се. „Ожениха се”, каза водещата спокойно. Оженил се за репортерка от телевизията им и са направили репортаж. Вдигнах си главата и му видях лицето.

10 март 2011 г.

ГолЕм късмет те чака, момиче!

Напоследък се вманиачих на тема гледанки. Купих си карти таро и си гледам. Задавам си всякакви въпроси. Стигала съм и до там, че въпросът ми е бил „дали ще мога да сготвя нещо вкусно довечера”…
  
По принцип не вярвам в гледанките, но ми харесва да си гледам. Радват ме. Когато ми е скучно, си гледам. Няма лъжа. Но ако някой от приятелите ми каже нещо за тях, отговорът ми е ясен: „какви гледанки, гледачки, ясновидки, не говорете глупости, прости ли сте, к’ви сте не разбрах..” Но ме правят щастлива, макар всичко да е лъжа. Дават ти някаква надежда. Нали тези надежди ни карат да вършим всичките тези глупости, нали те са ни оправданията..

9 март 2011 г.

Комшу, моля те, не правете секс!

Май трябва да разделя съседа с  гаджето му. Всеки ден правят секс, понякога дори няколкократно на ден. :(( Не мога да се преместя в друга стая, и без това живея гратис тук. Дори чувам как си слагат чехли, писна ми вече, ще полудея. Сутрин, вечер, обед, преди ядене, след.. постоянно го правят. Момчето го познавам и ща-не ща си ги представям – момчето се е изчервило, лицето му е станало като на жаба и на doggy поза кара момичето да писка. Леглото им също много скърца. :(