14 март 2011 г.

24 часа с Комплексарка

В едно списание подробно са описали как една топмоделка си прекарва уикенда. Прочетох какво прави момичето  и се засрамих
 
08:00
- Тя, за да не пропусне един хубав ден, предпочита да стане рано; аз пък все още съм в леглото и сънувам, че съм избрана за Председателка на организацията за защита на готините мъже от домашно насилие.


08:30- Тя, за да е в тонус, предпочита заведение ХХХ; аз сънувам онова момче от Пловдив. (да, за тебе става дума :P).


09:30- Тя спортува – бягащи пътеки, кардио-мардио уреди; аз пък все още спя. Мързи ме да ида до тоалетната.


13.00- Тя е приключила със сутрешния спорт, даже се прибрала и се нагримирала. Отива в изискан ресторант, където за тази заплатена сума за обяд аз бих си купила 2 обувки от мола. Аз се събуждам със звука на телевизора, усилен от сестра ми. Викам, крещя, очите ми са се подули. „Тук се опитваме да спим, не се ли сещаш, мръсница такава! Изключи го веднага, иначе ще го изхвърля през прозореца”


14.00- Тя обядва, като избира лека сезонна салата и с приятелки тръгва към модните бутици. Аз пък, чешейки си главата, се чудя какво да направя днес. Тя докато си избира токчета, аз влизам да се къпя.


16.00- Тя, изморена от шопинга, решава да изгледа филм. Аз пък се моля на сестра си: „Ако ми направиш кафе, обещавам ти, че довечера ще ти сготвя нещо вкусно. Моля те, само кафенце искам…” Аз ако използвам енергията за молене за правене на кафе, ще се изморя по-малко. 25 минути минават с молене, все едно искам печено пилешко с пролетна гарнитура. Все пак това е лъжичка кафе в гореща вода и 2 бучки захар.

18:00- Тя излиза от киното и тръгва към изложението за картини. По време на пътуването усещат, че са огладнели и ядат в хубав ресторант. Аз пък нищо не съм яла. Включвам лаптопа, отварям Туитъра, разглеждам новите гаджета на бившите. Подигравам се със смешните статуси на приятелите си, а от друга страна се караме със сестра ми. Момичето вика да ядем, а аз ѝ викам „ако сготвиш, ще ядем, миличкааа”. Караме се кой да готви. Накрая си поръчваме храна за вкъщи.
21:00- Тя, изморила се, прибира се вкъщи, после един бърз душ, леки плодове. Аз поглеждам часовника и мислейки си „аааа, станало е късно, какво може да се направи по това време..”, пускам си един филм. Заспивам.

0 comments:

Публикуване на коментар