18 март 2011 г.

Страхът на съвременната жена

4 момичета сме, резервирали сме най-хубавото сепаре и привличаме всичките мъжки погледи върху нас. Като моделите на Victorias Secret сме и сме облечени в рокли от топ дизайнерите от Милано. Ти не ме слушай: след домашен купон 4 момичета сме на бар и всяка една от нас се прави, че не ѝпука за бившите. Забавляваме се и от време на време пускаме радарите за готини момчета.


По едно време един дивак ми настъпи крака, ядосах се и в момента като се обърнах да му шибна един, видях сиянието на лицето на 80 килограмовото тяло. Господи, този е човекът с най-хубавата усмивка, която съм срещала досега! Очи, вежди, уста.. все едно Господ си е взел 3 месечен отпуск и го е създал. Болката беше неописуема, но аз бях останала безмълвна. После го сръчках, за да му кажа, че ме е наспътил.   Представи си – мухабет, шегички, бъзици и той без да усети, набързо да се оженим. Обърна се към мен – Боже, защо не ми казваш какво съвършено същество си създал? Приближи се до мен и в онзи момент имах 2 опции – първият бе да му изсмуча ушната мида. Но после можеше да ме съди за извратеното действие. Второто беше да кажа „Изля ми водката”. Мисля, че е много по-логично и хитро от „Абе, настъпи ме…”. Затова използвах „Наистина ми изля водката”. Той си вдигна главата, погледна ме в очите, усмихна се и отиде да ми вземе питие. Не ми се пиеше водка, но нямах време да измисля питие. После извинения – мизвинения и той се премести на нашата маса. Хич не ме питай за какво сме си говорили, при тази силна музика нищо не разбрах. Но се правех на мила и добричка като зайченцето от близката горичка.
 

 
Заедно с останалите щеше да излезе да пуши, а нашите момичета като хитри лисици бързаха да излязат с него. Въййй, чакали, няма да ви го оставя! Макар да не пуша, и аз отидох с тях. Бая си побъбрихме, а сваляческите номера мацките от компанията вдигаха самочувствието на бебето на макс. 
То е ясно: ако в даден кръг една жена обръща внимание на един мъж, то автоматично и останалите жени искат като базовите станции да покрият обекта. Щом значи другата го харесва, значи си заслужава. Ние, жените, правим избора на мъж както при шопинга: ако видим „количествата са изчерпени”, се разочароваме и се надяваме, че скоро ще има ново зареждане, без да се интересуваме дали изобщо ни трябва или пък ще ни хареса. 
Борехме се за него, всяка една от нас се хвалеше. Остана ни само да се фукаме и с номера на личните си карти. Когато усетих, че ситуацията наистина стана опасна, хванах го за ръката и го помолих да дойде с мен до бара.  
Толкова е сладък, толкова е сладкодумен, че сякаш от устата му капе мед. Постоянно се усмихва, много е мил, разбран, забавен.. Почнахме да танцуваме. Тъй като съм против секса за една вечер, си представех сватбата ни. Изобщо не ми допада идеята за one night standи без това трудно стигам до оргазъм. Защо да го направя щастлив, да не съм Дядо Коледа.. Музиката спря за малко и ние решихме да излезем отново. Със самочувствие на съпруга на областен управител излязохме.
Говорим си, поиска ми телефона. Да се видим, да излезем и друг път, измърмори той. Аз: 
-Каквооо, не те разбрах? (бяха пуснали музиката)
-И гаджето ми живее в твоя квартал, може да излизаме заедно. Тази вечер доста се забавлявах..
Танцуваше с мен, а си имал гадже. И толкова спокойно го каза. Сякаш каза „имам леля, чичо”. Ядосах се.  С „Кой си ти, че се подиграваш с чувствата ми”, щях да го нагрубя, но успокой се, Комплексарке си виках аз наум.

-Извинявай, но приятелката ти не се ли дразни, че сам обикаляш нощните клубове?
-Гаджето ми не е момиче, а момче.
Да бе, да. Първият шок бе, че си има гадже. Но това ми дойде много. Бях нокаут. Каза го, сякаш е нещо нормално. Може би не ме хареса. Затова може да е  излъгал. Но като ме погледна сериозно, повярвах му. Оскубани вежди, шик дрехи, епилирани гръдни косми, учтив, танцува перфектно, докосва внимателно, позитивен… личеше си, че не беше ме излъгал.
Влезнах вътре, аз бях изгоряла, нека и друга да изгори, и отидох при моите момичета. Аз:

-Мими, той те харесвал. Каза ми го в прав текст. Ядосах се, но какво да правя. Той е твой, нищо не мога да направя. 
Първоначално Мария използва възклицания като „ааа, как така”, но до 2 минути беше си намерила място при момчето. Половин час след това дойде приятелят на момчето и си тръгнаха от заведението.
Казвала съм го и преди, сега ще го кажа пак и даже мога да го подпиша: хетеро мъжете са скучни, нараняват ни; хомосексуалните пък разбиват мечтите ни. Добре, че още същата вечер го призна, иначе моите мечти щяха да стигнат и до правнуци.

Добре, че има нещо, наречено алкохол. Иначе нямаше как да си оправдаем глупавите постъпки.

0 comments:

Публикуване на коментар