11 септември 2013 г.

Нито с теб, нито без теб

Ако се замисляш когато те питат за рилейшъншип статуса ти, ако все повече и повече се обиждате с половинката ти, вместо да си казвате мили думи, ако всеки път, когато решите да се разделите, започвате наново – честито! Деветдесетте минути на връзката ви са изминали, сега само играете продължението…

Аз съм нещастница. Най-кратката ми връзка продължи 2 години. До преди време се гордеех с този факт. С почти всички решаваме да се оженим, но винаги успявам да прецаквам нещата, в това ми е талантът. Истината е, че видиш ли, че не се получава, не бива да насилваш нещата. Когато не става – не става. И накрая се получава омагьосан кръг – нито с него, нито без него.

Оказа се, че през последните 6 месеца от последната ми връзка единственото, което сме правили, е, че сме се опитвали да се разделим. Човек когато е част от нещо, не може да го прецени и оцени, но отдалече ясно се вижда как наранява и двете страни. Той затръшва вратата и излиза, например, и в моята глава започват да бият камбани… Ами сега?

2 септември 2013 г.

Сметка за ток

Днес, когато отидох да си обжалвам фактурата за ток на стойност 496 лева, идея си нямах, че ще стигна до „дайте да я закръглим на 1000 лева и ме оставете на мира…“


Отидох на гишето за жалби, предоставих клиентския си номер и служителката  започна да проверява данните в системата им.

- Между другото, имате излязла нова фактура. (подхилва се)
- А тя колко е?
- 54 492 лева. (хахаха)
- Моля, 54 хиляди ли? (хахаха)
- Да, 54 хиляди. (бухахаха)

29 юли 2013 г.

Професионална клюкарка


Съберете се, момичета. Специално за вас събрах златните правила при клюкарстване


Най-голямото ми забавление по време на следването бяха т.нар. „очни ставки“. Някоя разпространява клюкa за друг, после той разбира за говореното зад гърба му и пред всички застават очи в очи. Забавление.. естествено, забавление е само за нас. А тази, която е разпространила клюката, започва да съжалява и по погледа ѝ се четат мисли като „повече никога на никого нищо няма да разкажа“. Та ако не искаш да ти лепнат етикета „гадната клюкарка“, по-долу специално за вас съм изложила 9 важни детайла при клюкарстване.

1) Винаги започвай изреченията си с „По принцип мразя клюките...“ Защото всички ги мразим, нали така? Ами, да.

2) “Не си го чула от мен“ е много, много неправилно. Ако го изречеш, знай, че винаги при препредаване на клюката ще споменат и твоето име. За това по-добрият вариант е „Разказвам ти, защото ти имам доверие. Единствено на теб мога да разчитам“. По този начин името ти няма бъде намесено със самата клюка.

3) Никога ама никога не разпространявай нещо, което си научила от първо лице. Да речем, че изгаряш от желание и не можеш да си сдържиш езика като Мая Манолова – тогава не забравяй, че никоя клюкарка не издава източника си! Затова вместо „Мимето го каза“ използвай формата „Онзи ден кой ми разказа, не помня, ама..“

4) “Имам много да ти разправям“ е много аматьорско. Една професионална клюкарка не дава информация без да е получила. Всичко е взаимно!

6 март 2012 г.

Игри за напреднали

Ако трябва да поговорим за връзките, то най-общо можем да ги сравним с комара на масата със зеленото сукно. Всяка връзка е уникална, но все пак накрая винаги има победители и победени. Едната страна винаги обича повече другата, а в комара само единият участник печели. А когато приключи наравно, то това е най-скучният изход – нито можеш да се зарадваш, нито пък да се разстроиш…




ПОКЕР


Връзката ви е към края си и ставате от масата или с празни ръце, или с чувал пари. Това е връзка тип „покер”. Този тип връзка е доста опасна – налице са вашата любов, която искате да спасите, картите ви с малки числа и масата, обградена от противници. Да – дългите крака са асо, големите гърди са дама и поп, и макар че в ръцете си държите 2 и 3, вкарвате се в “all-in”. Все още не сте си загубили надеждата, защото вероятността да спечелиш играта е толкова, колкото да я загубиш. В този момент имате 2 опции – или да продължите връзката си с риска да останете с празни ръце, или да станете от масата навреме, без да погледнете назад.

29 февруари 2012 г.

Отново девствена

Първо искам да те предупредя, че ако след като прочетеш историята ще пишеш коментари като „Как можа да публикуваш такива неща, не ти отива да постваш такива глупости”, по-добре не я чети. Но ако се заинтригуваш и я прочетеш, това вече е твой проблем. Все пак съм те предупредила… 


Айше, моя състудентка, е от малко родопско градче. В момента работи в една частна телевизия. Бившият й приятел, който се занимава с политика, й уреди тази работа и сега е много доволна. Пие си сутрешното кафе в мола, а почти всяка вечер излиза с приятели. Скоро са я запознали с много богат(!) турски бизнесмен и те в рамките на една седмица са решили да се женят. Ще се женят, но има един малък проблем – той искал девойката, за която ще се ожени, да е девствена. Но Айше определено не е.

20 януари 2012 г.

София

Мразя София. Не че тя ме обича, де..

Днес пак ми доскуча в тази скучна София. Както вчера. Както завчера. Както и миналата седмица. Никога няма да успея да я обикна.

Часът е малко преди 22, но на мен ми се спи. Но не трябва да спя, защото трябва да работя – трябва да продължа сценария, по който работя от няколко седмици насам. Трябва да напиша сценарий за една романтична комедия, но май не ми е до комедии. Главните герои се запознават в Интернет и накрая май ще се оженят, все още не съм решила.

21 декември 2011 г.

Коледа

Или как превърнах в ад зимната ваканция на семейството си

В началото на тийнейджърските си години съм, всяка сутрин по време на закуската вбесявам родителите си. Заядлива, непослушна съм – мисля си, че целият свят е против мен и всички са ми криви. Имаме двуседмична зимна ваканция и съучениците ми или ще я прекарат в чужбина, или пък в някой зимен курорт. А моята зимна ваканция включва само събиране на цялото семейството (включително и лелите ми!) и заедно празнуване на Коледа и Нова година.

18 ноември 2011 г.

Като "онези" жени


Някои жени следят какво ядат и пият мъжете им, дали се хранят здравословно. За съжаление, аз обръщам повече внимание на жените около партньора си. Хем той да не е малоумен, от мен ли ще научи как да се храни?!

Има 2 типа жени - едните взимат само правилни решения в живота си, сочат ги с пръст, успехите им красят стените, никога не биват зарязани, винаги истински обичани, харесвани, не знаещи какво е завист и злоба, не усещащи омраза, винаги във фит-форма. Останалите  сме аз и такива като мене. Никога не успях да стана като първите. Странното е, че никога не се и опитах.

14 ноември 2011 г.

Съквартирантката

В началото на следването си бях на общежитие. По-скоро в лудница – нон-стоп чалга, сръбска музика, алкохол. Успях да издържа само няколко месеца и излязох на квартира

Съквартирантката ми беше много особена, до ден днешен чуя ли за думата „квартира”, правя асоциация с нея. На времето бях я намерила сред „търся си съквартирантка” обявите в интернет. Нисък наем, обзаведено жилище, близо до центъра и на всичкото отгоре като каза „Тук нощувам само една нощ в седмицата”, събрах си багажа и се нанесох при нея. Беше малко странна, с мустаци и изглеждаше като оперна певица. „Аз съм на 39, кака съм ти, не се притеснявай от мен. Довери ми се”, ми беше казала. Имаше частен бизнес, но беше супер стисната, че не е истина. Дори почерпките ги включваше в наема! Постоянно чисти, обикаля из къщата и дърдори: „Да променим това, да купим онова, за купим нов хладилник, да сменим пералнята, да обновим еди-какво си, но ти ще плащаш”.

10 ноември 2011 г.

Кафе, секс, сватба

19-годишната ми съседка се е омъжила и в момента чака бебе.. Много се радвам за нея. Лъжа, разбира се - ще се пукна от завист...

Направо се чудя – от години се стремя към това, няма номер, който да не съм въртяла за да го постигна, но все не ми се получава. А съседка ми се е запознала с него и в рамките на 20(!) дни са решили, че са създадени един за друг и да се оженят. От завист ще изям полата си – как тези хора успяват да се оженят, а пък аз съм си сама..