Коледа

Или как превърнах в ад зимната ваканция на семейството си

В началото на тийнейджърските си години съм, всяка сутрин по време на закуската вбесявам родителите си. Заядлива, непослушна съм – мисля си, че целият свят е против мен и всички са ми криви. Имаме двуседмична зимна ваканция и съучениците ми или ще я прекарат в чужбина, или пък в някой зимен курорт. А моята зимна ваканция включва само събиране на цялото семейството (включително и лелите ми!) и заедно празнуване на Коледа и Нова година.

Поради тийн-комплекси излъгах съучениците си: „Омръзна ни в Пловдив, затова цялото семейство в Пампорово ще празнуваме новогодинишните празници”. По онова време бях влюбена в свой съученик. Единственият отличник в класа, за когото се борим цели 4 отличнички. „Ааа, ние пък ще сме в Смолян у баба, но задължително ще минем през Пампорово, за да те видя”, ми беше казал той. Замечтах се. Вкарах се в южноамериканска сапунка – заедно караме ски, играем на снежни топки, правим снежни човечета и се влюбваме един в друг и веднага решаваме, че точно след 10 години ще се женим в Пампорово.


Мечти и възможности
Затворих се в стаята си и до дупка усилих „Погледни ме в очите” и „Само мене нямаш” на тогава дебютиращата Анелия. Татко дойде да ми каже, че всички са се събрали и чакали мен, за да вечеряме заедно. „Хайде, русата ми принцеса, на вечеря”, ми беше казал. В онзи момент осъзнах, че трябва да направя нещо. Трябваше да намеря начин да го убедя. Седнах на масата и започнах с „тази година искам да ида в Пампорово”. Като всяко момиче, влязло в пубертета, си мислех, че единственият начин е да ги заплашваш – „Писна ми вече, всяка година едно и също. И ние имаме нужда от почивка! И аз искам да ида в хотел. Всичките ми съученици са били в хотел. Но аз не съм. Ако си ми баща и наистина ме обичаш, ще ме водиш в Пампорово!”. Отидох в стаята си, затръшнах вратата и се заключих отвътре. Горкият човек, баща ми, е дошъл след мен и леко почука на вратата. „Добре, няма да е тази зима, но догодина ще ходим, обещавам. Утре ще отидем в Стария град, и сестра ти ще дойде. Всички заедно ще отидем. Само искам да излезеш”. Но аз не го слушам и продължавам да крещя: „По-добре да умра, дано ме блъсне кола и да умра. Писна ми вече. Никой не ме обича и никой не ми обръща внимание”. А баща ми с Христосово търпение се опитва да ми обясни, че нямаме възможност да си позволим почивка в зимния курорт.


Подиграха ми се
Следващата вечер всички отново се събрахме на една маса. И лелите ми бяха у нас. (Ах, колко ги обичам!) Цупя се, с поглед отегчен гледам в тавана. Каквото и да ми кажат, не им обръщам внимание, само крещя и преживявам нервни кризи. Ритам столовете, бутам масата, а по-малката ми леля се ядосва: „Да омъжим вече това момиче и да се отървем от нея. Вижте я – полудяла е, разгонила се е, няма спиране”. Голямата ми леля не ми остава длъжна и тя допълва по-малката: „Комплексарка, виж миличка – и без това си грозничка, но когато се ядосваш ставаш още по-грозна. Хахаха! Затова престани вече. Ааа, я да видя – Комплексарка, ти вече и сутиен ли носиш? Хахаха, Комплексарка носи сутиен на мандаринките си.. хахах”. Лелите ми ме побъркват, но аз продължавам да си мисля, че колкото повече тон вдигна, толкова по-бързо ще постигна желания резултат.


Повърнах омразата си
В продължение на 2 седмици, всеки ден плаках, натрових почивката на родителите си. Даже скрих и лекарства от домашната аптечка, за да си помислят, че съм се опитала да се самоубия с медикаментите, поради което докарах баща ми до нещо като „лек инфаркт”. Резултатът – разбира се, че не отидохме в Пампорово. Милиони пъти в лицето му изкрещях, че го мразя, че не го искам, че някой ден ще спечеля много пари и ще се махна от неговия дом и повече няма да се върна при тях, за да не ги видя повече. Тати ми каза само едно, помня го добре: „Ако беше се научила да си щастлива с това, което имаш, вместо да обвиняваш другите, когато не успееш да постигнеш нещо, щеше добре да си прекараш зимната ваканция”.


Бих искала тази Коледа отново да се съберем цялото семейство и да вечеряме заедно; заедно да посрещнем светлите празници; отново да съм в родния Пловдив, отново да се разлигавя пред родителите си, а те да ме глезят и да имам възможността да им се извиня милиони пъти, защото вече разбрах, че вечерята никъде не е била толкова вкусна, колкото в бащиното огнище – дори в най-изисканите расторанти...

Ортогонална норма на проекцията: Нека подкрепим кампанията "Българската Коледа"! С всеки SMS дарявате 1 лев на дете в беда.

Изпратете SMS на номер 1117 за М-Тел, VIVACOM и Глобул или се обадете на номер 1117 за М-Тел, VIVACOM и Глобул, 0900 1117 за фиксирани абонати на VIVACOM или 09000 1117 за фиксирани абонати на М-Тел.

http://www.bgkoleda.bg/