Мразя София. Не че тя ме обича, де..
Днес пак ми доскуча в тази скучна София. Както вчера. Както завчера. Както и миналата седмица. Никога няма да успея да я обикна.
Часът е малко преди 22, но на мен ми се спи. Но не трябва да спя, защото трябва да работя – трябва да продължа сценария, по който работя от няколко седмици насам. Трябва да напиша сценарий за една романтична комедия, но май не ми е до комедии. Главните герои се запознават в Интернет и накрая май ще се оженят, все още не съм решила.
Иначе всеки ден ми е копие на предхождащия го ден. От сутрин до вечер работя, поне теоретично. А вечер ме мързи да правя каквото и да било. А преди време пишех публикации в блога. Вече не мога да правя и това. Отварям блога, чета коментарите и го затварям. Даже не се и опитвам да пиша. Не знам защо.
Вече когато няма важни дела, работя от вкъщи. Мързи ме да ходя до кантората в този студ. Писмената работя я върша от вкъщи. Но тя винаги се проточва и вбесявам колегите си. Вероятно в телефоните им номерът ми е записан като „Mainata ti”.
Все още не можах да свикна да работя от вкъщи. Когато съм у нас си мисля, че е почивен ден. Или пък ми плащат за да гледам сериали и „На кафе с Гала”. (сутрешните блокове са много скучни, постоянно гостуват министри). Например седмичният отчет го пращам в 8ч. събота сутринта. А той в 3 следобед в петък вече трябва да е на бюрото на шефа. Месечният отчет трябва да е готов до 10-то число, но аз го дооправям до 12-то.
За да почна да работя сериозно, миналата седмица си купих бюро. Трябваше да направя тази крачка напред.
Напоследък често ходя на служебни срещи. Хубавото е, че има безплатно ядене и пиене. Лошото е, че докато ям, не чувам хората. Не мога да се концентрирам.
Уж започвам да работя, почват да ми звънят. Мразя да ми звънят. Имам апел към мобилните оператори – спрете ги тези безплатни минути!
Сега трябва да продължа да пиша по сценария, че до края на февруари/началото на март трябва да е готов. Дано го одобрят.
Иначе в личен план всичко върви по вода. Или поне на мен така ми се иска. Има доста нови неща, които искам да споделя с вас, но няма да е сега.
Но все пак ми липсва нещо. Но този път не е бюро…
Ортогонална норма на проекцията: Да си силен не означава винаги да побеждаваш. Да си силен означава да можеш да приемеш и загубите. Аз съм слаба. А ти?
6 comments:
Честито бюро Лейди ;)
Дано успееш да завършиш сценария на време!
А София, не си я слагай прекалено навътре, че не е полезно за душата...
продължавайте да постирате и да споделяте тук с всички нас, в очакване на нови неща - поздрави и до скоро
Ахахахаха момиче, нелепа си!!! Кантори, сценарии, това в кой филм беше???!?!?!?!?!!?
Много добра страница за мнения. "Да си силен не означава винаги да побеждаваш. Да си силен означава да можеш да приемеш и загубите." много хубава мисъл!!!!
Да напишеш сценарии на романтична комедия не е лесно.В днешно време е трудно да разсмееш публиката и да направиш нещо по различно от обикновените до сега.Пожелавам ти успех със сценария да ти дойде голямата муза и да го напишеш от раз.Да работиш от вкъщи първоначално не е много лесно, особено ако преди това си свикнала да си по цял ден на вън и да обикаляш на работното си място, но пък си има и своите плюсове,може да го правиш когато ти е удобно и когато ти се прииска.Харесва ми тази Ортогонална норма на проекцията: Да си силен не означава винаги да побеждаваш. Да си силен означава да можеш да приемеш и загубите. Аз съм слаба. А ти?Всеки е слаб в даден момент.
Много сладка снимка, даде ми идея какъв педикюр мога да си направя, като си нарисувам едни усмихнати човечета на пръсчета, точно като за лятото и за настроение.Това ми е доста познато..." От сутрин до вечер работя, поне теоретично. А вечер ме мързи да правя каквото и да било. ..." всеки в днешно врем е так, от ежедневието ни което е изключително изморително не ни остава време за хоби и нещо приятно, прибираме се хапваме и сме до там. Ще се радваме ако пишеш пак така често както преди.
Публикуване на коментар