21 декември 2011 г.

Коледа

Или как превърнах в ад зимната ваканция на семейството си

В началото на тийнейджърските си години съм, всяка сутрин по време на закуската вбесявам родителите си. Заядлива, непослушна съм – мисля си, че целият свят е против мен и всички са ми криви. Имаме двуседмична зимна ваканция и съучениците ми или ще я прекарат в чужбина, или пък в някой зимен курорт. А моята зимна ваканция включва само събиране на цялото семейството (включително и лелите ми!) и заедно празнуване на Коледа и Нова година.

18 ноември 2011 г.

Като "онези" жени


Някои жени следят какво ядат и пият мъжете им, дали се хранят здравословно. За съжаление, аз обръщам повече внимание на жените около партньора си. Хем той да не е малоумен, от мен ли ще научи как да се храни?!

Има 2 типа жени - едните взимат само правилни решения в живота си, сочат ги с пръст, успехите им красят стените, никога не биват зарязани, винаги истински обичани, харесвани, не знаещи какво е завист и злоба, не усещащи омраза, винаги във фит-форма. Останалите  сме аз и такива като мене. Никога не успях да стана като първите. Странното е, че никога не се и опитах.

14 ноември 2011 г.

Съквартирантката

В началото на следването си бях на общежитие. По-скоро в лудница – нон-стоп чалга, сръбска музика, алкохол. Успях да издържа само няколко месеца и излязох на квартира

Съквартирантката ми беше много особена, до ден днешен чуя ли за думата „квартира”, правя асоциация с нея. На времето бях я намерила сред „търся си съквартирантка” обявите в интернет. Нисък наем, обзаведено жилище, близо до центъра и на всичкото отгоре като каза „Тук нощувам само една нощ в седмицата”, събрах си багажа и се нанесох при нея. Беше малко странна, с мустаци и изглеждаше като оперна певица. „Аз съм на 39, кака съм ти, не се притеснявай от мен. Довери ми се”, ми беше казала. Имаше частен бизнес, но беше супер стисната, че не е истина. Дори почерпките ги включваше в наема! Постоянно чисти, обикаля из къщата и дърдори: „Да променим това, да купим онова, за купим нов хладилник, да сменим пералнята, да обновим еди-какво си, но ти ще плащаш”.

10 ноември 2011 г.

Кафе, секс, сватба

19-годишната ми съседка се е омъжила и в момента чака бебе.. Много се радвам за нея. Лъжа, разбира се - ще се пукна от завист...

Направо се чудя – от години се стремя към това, няма номер, който да не съм въртяла за да го постигна, но все не ми се получава. А съседка ми се е запознала с него и в рамките на 20(!) дни са решили, че са създадени един за друг и да се оженят. От завист ще изям полата си – как тези хора успяват да се оженят, а пък аз съм си сама..

25 октомври 2011 г.

Красота и интелект

Лятото свърши, но все още има хора, които се женят. И ме канят на сватбите си, на всичкото отгоре 


Само и само за да не стане кофти, още един уикенд премина със сватба на приятелка на приятелка. Поради подобни глупави събития вече имам толкова много вечерни рокли, че ако догодина тръгна на световно турне, няма да изпитвам затруднения при избиране на подходящо облекло. Както и да е, на сватбата намерих още едно момиче като мен, на което не ѝ беше до сватба, но присъства от „уважение”. Седнахме на едно от последните маси и почнахме да клюкарстваме за другите. Не след дълго видях, че една стара позната секскифла идва при нас. „Бягай, скрий се, даже да влезем под масата”, казах на момичето до мен, но вече беше късно. С унизителния си поглед „сексиконата” беше срещу нас.

15 октомври 2011 г.

Социални проблеми

На 20 и кусур години съм, но все още имам Facebook проблеми като 15-годишните пуберчета. Трябва да се откажа от социалните мрежи.

Лятото по-малката ми леля по бащина линия ме е добавила във Фейсбук, нали съм глупачка, приех поканата й. Помислих си, че няма да ми навреди, амаЯвно е чакала в засада, след 3 минути написа коментар под снимката ми с Майк (музикален продуцент в Лондон) – „Кога ще доведеш зетя? А баща ти си мисли, че момичето ѝ учи и работи там. Но нашето момиче върши друго. Сега ми стана ясно защо не ни се обаждаш от толкова време насам. Вложихме толкова усилия докато пораснеш, а ти си неблагодарна.”. Хоп, моментално изтрих коментара, още докато го триех видях ново известие за коментар: „Това е фотошоп май, не може да си отслабнала толкова много…” Изтрих и това. Под предишната снимка още един коментар: „Тук бях написала нещо, но защо страницата не го е приела? А ти, Комплексарка, доведи го да видим кой е, що е”.

Разбрах, че няма да мога да се справя с нея, директно я изтрих и я блокирах.

29 юни 2011 г.

Лятната ти любов според зодията ти

Лунното затъмнение, предсказанията на звездите, ъгълът на Марс – животът ни стана непоносим. По-точно е станал, така казват астролозите. Затова с мисълта "старото да отиде на рафта, новото - на пясъка" написах тези редове...


Овен
Скъпи читатели-овни, за вас казват, че сте предани, че сте домашари – не им обръщайте внимание. Знам ви белите дробове – писна ви от зимната дълготрайна връзка. Когато работата стана малко сериозна, вие се уплашихте. Затова това лято ви носи много купони до зори на Албена.

17 юни 2011 г.

Неприкосновеността на сексуалния живот

Първите няколко месеца от следването си бях на студентско общежитие. Този змиярник не беше за мен и после го напуснах, но все пак имам хубави спомени от съвместния живот със състуденти.

Студентка първи курс съм, нови сме в университета. Има един Митко от по-горните курсове. Един такъв, много сладък. Аз и още няколко колежки сме се събрали в нашата стая и си играем на една странна игра – „Ако би спала с някого, кого би предпочитала”. 6 момичета сме и шестте казахме „Митко”. Всяка една от нас почна да разкаже невинните си фантазии с онзи Митко – „ами, той ме хваща в аулата и hihihi”, „ние пък в тоалетната”, „аз не обичам така, ако наистина ме иска, да го правим като хората в спалнята”…

10 юни 2011 г.

SMS

В живота винаги има момент, в който бъдещето ни зависи от един-единствен избор. Но не може да съжаляваме за избора, който сме направили. Миналото остава зад нас. Имаме само настоящето и бъдещето, каквото и да ни поднесат те

Последните няколко месеца никъде не излизам и с никого не се срещам. Животът ми е само едно сиво ежедневие, в който пируват меланхолията и апатията. Не знам, безразлично ми е всичко. Нищо не ми се прави, нищо хубаво не очаквам от живота.  Единственото ми удоволствие може би е работата ми.

19 май беше нормален делничен ден, уж. Следобед се случи нещо, което въобще не съм очаквала. Но съдбата обича да ни поднася такива „шеги”, Вселената обича да се подпичква с нас…

11 май 2011 г.

Спешно: Би ли се оженил за мен?

В началото на тази година се ожени човекът, заради когото се преместих в София. Няколко месеца след това, все още се чувствам като прегазена от натоварен с цимент тир

В деня, в който научих, плаках като сякаш са ми счупили ребрата; болката бе неописуема и нямаше лек. И последната надежда у мен беше ме напуснала. С него бяхме като романтична комедия, макар да се мразим, някой ден щяхме да се засечем пред НДК и да разберем, че принадлежим един на друг. Но този комедиен филм се превърна драматичен. Мъжът я напусна, а тя се затвори в сивия си свят.

9 май 2011 г.

Как да си хванем гадже?

Знам, че нямаш търпение да видиш последните съвети, които публикувам тук, но все пак трябва да има уводче. Публикувам ги тук с цел да ви помогна да си намерите ново гадже. Споделям ги още докато са във фаза тестове, но ще видим какво ще излезе накрая. Вероятно тук се крият отговорите на въпросите „Как онзи сополанко спи с тази миска” и „Как онази дебелогъзестата крододилка е с него”.
Преди всичко трябва да знаеш, че всичко зависи от космическа енергия, за която от години насам се говори в „Пентаграм” по Канал 3. По-надолу накратко ще я наречем Вселена.

4 май 2011 г.

Експанзия

Доверието при една връзка е като клетъчното ядро – то е основното, без него не може. Но все пак говорим за мъже, не бива да им имаме много-много доверие…

Първия си урок на тема „Не се доверявай на никого” го получих още като дете. Когато се опитвах да науча да карам колело, баща ми ми беше казал „зад теб съм, дъще, държа те” и като ме пусна, залепих се за асфалта. И при това „залепване” бях жестоко се наранила. Повече не се качих на колело. От тогава насам не вярвам в ничии думи „зад теб съм”, защото отпусна ли се с мисълта, че някой ме подкрепя, в този момент те си отдръпват ръцете и аз падам. А на мен ми остава да си „ближа раните”…

И затова не бива да се доверяваме на никого, особено на мъжете. Обърнеш ли се за миг, веднага почват да въртят нещо зад гърба ти.

26 април 2011 г.

Лов на мъжки сърца в Интернет

Благодарение на дългогодишния си опит и на дарбата за наблюдение лесно мога да познавам кой кога какво прави. Например имам една колежка от университета, не се поздравяваме на улицата, но ме е добавила във Face, Skype и Twitter.  Направиха ми впечатление нейните статуси, защото тя е над 30 и хората, които късно са се запознали с Интернет, се издават по този начин. Не искам да дам име, но има един блогър с голяма аудитория. Дори околопишковата му растителност вероятно е побеляла,

14 април 2011 г.

Как ще те зареже гаджето?

Кажи ми коя зодия е гаджето ти, за да ти кажа как ще те зареже...

Овен: Преди връзката може да те предупреди, че не си  пада по сериозните връзки. Затова преди да те напусна спокойно може да ти каже „Бях ти казал/а”. С представителите на тази зодия дори да искате не можете да се скарате. Толкова им е безразлично, че дори ти да получиш нервно разстройство, той ще каже „Аз съм си такъв/такава”.
Телец: В началото на връзката се прави, че обожава партньора си. Но чувствата му толкова бързо се променят, че след известен период може да се окаже твой враг. Родените под знака на тази зодия не знаят как да се разделят – ще вгорчи живота ти, за да го напуснеш ти.

6 април 2011 г.

Ако жените чукаха мъжете...


Колкото и да говорим за демокрация в България, жените винаги сме били и сме втора класа. Мъжете са силният(?) пол, те са по-добри управници, каквото и да правят, позволено е. Все пак са мъже. За съжаление така стоят нещата. Например ако един мъж закъснее за вкъщи, се предполага, че извънредно е бил на работа; но ако закъснее една жена, то тогава тя автоматично става прелюбодейка.
Но какво би могло да стане, ако ролите се сменят? Нека видим.

23 март 2011 г.

Celebrity Комплексарка

Celebrity moment от Twitter ми напомни за една моя неосъществена детска мечта. Исках да стана много популярна актриса и може би в момента всичко щеше да е много по-различно. Знам ли, щях да участвам в сериали, филми или пък щях да съм сценарист. Главни роли, медии, слава.. Аз отново почнах да си мечтая.
Събуждам се и до мен спи Бен Афлек. Без да го събудя, вдигам юргана за да му видя пениса. (Ами какво да направя, сигурна съм, че ако се събуди преди мен, ще ми зяпа гърдите :P). Излизам от спалнята, къщата е много голяма. Големи прозорци, пропускащи цялата слънчева светлина и позитивизъм(?). При мен идва една жена, мениджърът ми:



20 март 2011 г.

Женски номера

След поредната доза лекции колеги от университета отидохме на кафе. Не сме много близки; най-вече ни обединява това, че сме от една и съща специалност.
Всичко беше тръгнало добре. На масата бяхме куп колеги и колежки, сред които и една колежка, с която не се обичаме много много. Тя харесва колега, за когото написах цяла статия тук, и това, че той ме харесва, я дразни. Аз какво съм виновна? Нисичка, мургава, говори много, отблъскваща и приличаща на Софи Маринова. Затова по-нататък така ще я наричам Софи.  Гледаше ме като изтребител, беше си намерила още 2 такива като нея и се движеха като Destinys child. Като се засечем някъде, се опитваше да ме затапи с 2-3 приказки, но не ѝ обръщах внимание, а това я вбесяваше. Мислех, че скоро ще ѝ мине, все пак не сме в гимназията. Но очевидно съм се заблудила.

18 март 2011 г.

Страхът на съвременната жена

4 момичета сме, резервирали сме най-хубавото сепаре и привличаме всичките мъжки погледи върху нас. Като моделите на Victorias Secret сме и сме облечени в рокли от топ дизайнерите от Милано. Ти не ме слушай: след домашен купон 4 момичета сме на бар и всяка една от нас се прави, че не ѝпука за бившите. Забавляваме се и от време на време пускаме радарите за готини момчета.

15 март 2011 г.

Проблемни гаджета

Имам един колега, който напоследък ме следи навсякъде. Готин е, работи в голяма фирма, получава добра заплата, но постоянно е с мен, където и да ида. Не ми дава да дишам, направо ме удушава. Сутрин виждам неговото съобщение: „Добро утро”. Обед ми пише „Обядва ли, не стой гладна”. А до вечерта на всеки час SMS-и, а през час ми се обажда. Все едно ако не ми каже „Яж”, аз ще стоя гладна!

14 март 2011 г.

24 часа с Комплексарка

В едно списание подробно са описали как една топмоделка си прекарва уикенда. Прочетох какво прави момичето  и се засрамих
 
08:00
- Тя, за да не пропусне един хубав ден, предпочита да стане рано; аз пък все още съм в леглото и сънувам, че съм избрана за Председателка на организацията за защита на готините мъже от домашно насилие.

13 март 2011 г.

Всички бивши гаджета – мръсници сте!

Ако животът ми беше филм, бих искала да свърши със сцена, в която се срещаме с бившия, и фонова музика на Tori Amos - Sorta Fairytale

Пред НДК съм, вървя, отслабнала съм с 3 килограма, станала съм „хибрид” между Ардиана Лима и Меган Фокс. А той идва отсреща, очи в очи сме. Усещам му съжалението, пада на колене, плачейки, ме моли: „Моля те, прости ми, върни се при мен, готов съм на всичко”. Хващам го за брадичката му и „Бейби, недей да се излагаш така, гледат ни”, му казвам аз. И продължавам да си вървя, след като съм го изритала в гъза.

12 март 2011 г.

Жива съм, удар след удар в гърба

Миналия месец, докато си търсех обеците под масата, чух името му по телевизията. Името на този човек, за когото зарязах родния Пловдив и се местих в София.

Дори като се разделихме, първото нещо, което правех сутрин, бе да потърся името му в Google. Де да знам, можеше да е катастрофирал, гръмнала газовата бутилка у тях или пък нещо друго, но първият човек, посетил го в болницата, трябваше да бъда аз. Но това беше много по-лошо и от вест за смъртта му.

Оженил се. „Ожениха се”, каза водещата спокойно. Оженил се за репортерка от телевизията им и са направили репортаж. Вдигнах си главата и му видях лицето.

10 март 2011 г.

ГолЕм късмет те чака, момиче!

Напоследък се вманиачих на тема гледанки. Купих си карти таро и си гледам. Задавам си всякакви въпроси. Стигала съм и до там, че въпросът ми е бил „дали ще мога да сготвя нещо вкусно довечера”…
  
По принцип не вярвам в гледанките, но ми харесва да си гледам. Радват ме. Когато ми е скучно, си гледам. Няма лъжа. Но ако някой от приятелите ми каже нещо за тях, отговорът ми е ясен: „какви гледанки, гледачки, ясновидки, не говорете глупости, прости ли сте, к’ви сте не разбрах..” Но ме правят щастлива, макар всичко да е лъжа. Дават ти някаква надежда. Нали тези надежди ни карат да вършим всичките тези глупости, нали те са ни оправданията..

9 март 2011 г.

Комшу, моля те, не правете секс!

Май трябва да разделя съседа с  гаджето му. Всеки ден правят секс, понякога дори няколкократно на ден. :(( Не мога да се преместя в друга стая, и без това живея гратис тук. Дори чувам как си слагат чехли, писна ми вече, ще полудея. Сутрин, вечер, обед, преди ядене, след.. постоянно го правят. Момчето го познавам и ща-не ща си ги представям – момчето се е изчервило, лицето му е станало като на жаба и на doggy поза кара момичето да писка. Леглото им също много скърца. :(

18 февруари 2011 г.

Негативните последствия от самотата ми върху комшиите

Мястото, където живея в момента, е далече от центъра на София. Разходки на центъра, участия в мероприятия, купони и т.н. означават самоубийство за мен. Време, пари, нерви. Не разбирам защо в големите градове има градски транспорт само до определени точки. Абе ако живея на центъра, за какво ми е градски?! Трябва да има до всяка отдалечена точка на града. На следващите избори ще гласувам за тези, които обещаят да го направят, дори те да са Атака или ДПС.

17 февруари 2011 г.

Социалната мрежа: една Facebook драма

Миналата седмица някой ме е добавил във Фейсбук и написал съобщение „Как е, сладурано, много време стана. Дано си добре”. Кой е този си викам аз и отворих снимките му.. оффф оффф… симпатяга. В басейна се снимал и си показва мускулите, гърба.. Носа, очите, веждите му сякаш са нарисувани на ръка…

Абе аз как ще го забравя?! Ясно е, че не го познавам. Дори да бяхме се засекли някъде, нямаше да му простя, ще го изям. Потя се даже докато му разглеждам снимките. Чудейки се дали профилът е fake или не, почнах да чета коментарите отдолу…

14 февруари 2011 г.

Свети Валентински траур

Днес съм в траур. Свети Валентин е, но аз съм сама.

Как да не ми тъжно да разгледам снимките на бившите ми с новите им половинки?

Боли ме много, сякаш съм изпила 2 литра кислол и 3 литра тризон. 

13 февруари 2011 г.

Как да подлудим партньора си в леглото (100%)

Всяка връзка, както всичко друго, има 3 етапа – въведение, същинска част, заключение. Въведението е вълнуващо и заинтригуващо, заключението е съпроводено от разочарования и депресия. Опознаването на тялото на партньора става в същинската част. Но ако кажеш „не, аз съм високо сексуален, правя секс още във въведението”, не забравяй, че по време на връзката си няма да получиш нищо повече от това.

Ехх, с такъв пролог съм почнала, че ще си помислите, че по-нататък ще става въпрос само за вагинална течност и бол сперматозоиди. Та както и да е, да се върнем на темата ни „златни съвети за подлудяване на партньора в леглото”. Това са нещо като законите на вселената, в много списания ги има, но аз тук ще обобщя изпитаните от мен правила.

12 февруари 2011 г.

Черни, проклети дни

Началото на края
Вече съм сама. Хич не ме гледай така смутено, ако ме следеше в блога или Twitterщеше да знаеш за какво става въпрос. Приятелят ми замина за Германия. Както и да е, бебето си отиде. Поради това не ми се пишеше тук, отварям страницата, почвам да пиша, трия всичко и затварям.
Надявах се, че няма да си отиде, докато се качи на самолета и изключи телефона си и да ми каже „хаха, много си глупавичка, как те излъгах, как, хехехе”. Но не се случи така. Вместо това замина, убивайки мен и всичко в мен. И оставайки ми самотата и ключа на апартамента си.

Завещанието ми!

Животът е много кратък. Никога не знаем какво ще ни сполети след 10 минути. Смъртта на Борислав Борисов показа, че хората не ни оставят на мира дори след свършването на този земен живот. Именно затова пиша тези редове, за съм спокойна като умра.
Да си кажем истината – никой от нас не е съвършен.

7 февруари 2011 г.

Чифт крака

Приятелят ми замина за Германия. Нямам настроение да пиша тук. Почвам да пиша, трия всичко и се отказвам.

Единствената новост около мен e, че се прибрах в Пловдив при родителите си. Нищо интересно - срещи с "приятелки", кафенца.. :( Така ще е до уикенда, когато ще се върна в София.

11 януари 2011 г.

Благодаря ти, скъпи, че ми го причини

Решихме да се разделим. Той изрече най-клиширания израз от всички клишета „Така ще е по-добре и за двама ни, ти заслужаваш най-доброто”. Все си мислех, че пак ще се сдобрим, пак ще се върна при него и пак ще сме заедно, както се случваше преди. Но този път не стана така.