Как да си хванем гадже?

Знам, че нямаш търпение да видиш последните съвети, които публикувам тук, но все пак трябва да има уводче. Публикувам ги тук с цел да ви помогна да си намерите ново гадже. Споделям ги още докато са във фаза тестове, но ще видим какво ще излезе накрая. Вероятно тук се крият отговорите на въпросите „Как онзи сополанко спи с тази миска” и „Как онази дебелогъзестата крододилка е с него”.

Преди всичко трябва да знаеш, че всичко зависи от космическа енергия, за която от години насам се говори в „Пентаграм” по Канал 3. По-надолу накратко ще я наречем Вселена.

Хората около мен си обясняват нещата с думи като карма, secret, изпращане и поличаване на послания на/от Вселената. А на мен ми е трудно дори да разбера какво означава “Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне – твой е за винаги. Ако не се върне – не е бил твой никога…”. Затова време е да опитаме да объркаме Вселената, която все така обича да ни прецаква! Нека проверим, нямаме какво да губим!

Въображаемо гадже
Не бива да напуснеш работата, квартирата и гаджето преди да си намерил нови и по-добри от настоящите! Колкото и да е некоректно това, трябва да се спазва това правило. Май това е нещо като парите да привличат парите. Когато си имаш гадже, има много кандидати за теб, но като се разделиш – хоп, изчезват…. Предвид това, първото, което правя, е да изпратя заблуждаващи съобщения на Вселената и да се държа сякаш си имам приятел. Когато ми се обадят приятелките за да излезем, отказвам им с неща като „С моето бебчо ще изгледаме един филм у нас, не мога да дойда миличка…”. Иначе съм си вкъщи и гледайки „Забраненият плод”, псувам онзи Къванч Татлъту. От време на време си пийвам, сякаш съм депресирана от връзката си и имам проблеми с гаджето. Дори и аз почвам да вярвам на тази измислица. Обаче проблемът тук е, че това след време може да се превърне в шизофрения. Но все пак си струва, щом и аз почвам да го вярвам, значи и Вселената ще ми повярва. Целта тук е тя да си помисли, че не съм сама и да ми изпрати поне няколко готини пича, за да ме обърка. 

Чекмеджето за бельо
Отворих си чекмеджето за бельо, където са най-хубавите, закупени с надеждата, че някой ден ще правя секс. Ами така е, де, купуваш ги, но като не ги използваш, може да „ръждясат” дори. Сложих си 2-3 наведнъж, изключително е неудобно, идва ти да отидеш до тоалетната, да ги разкъсаш и да ги използваш за бършене на пода, но нямаме избор. Имаме кауза и ще се жертваме.

Не искам да се омъжа
Когато наистина много искаш дадено нещо, то не се сбъдва, но точно като се откажеш, се получава. Ако силно го желаеш и не можеш да го имаш, страдаш, но поне надеждата ни радва. Поради това се държа сякаш съм се отказала от брака. Като се видя с женени приятели, с пълно гърло им казвам „Пффф, какво женене на тия години, за Бога, аз съм малка…”. Като видя бебета, не казвам, че и аз искам да стана майка. Даже напротив – казвам, че децата са последното нещо, което искам да имам на този свят и искам да се съсредоточа само върху кариерата си. И така, според моите планове, догодина по това време би трябвало вече да съм бременна.

Големи думи
Може би най-поучителната поговорка е „Голям залък лапни, голяма дума не казвай!”. Защото винаги когато кажа нещо лошо за нещо/някого, то връхлита и мен. Затова вече подбирам думите си, а за да заблудя Вселената, казвам „Ако попаднем с Бен Афлек на безлюден остров дали ще спя с него ли? Мерси, няма нужда. Бих предпочела да гушна бананите.”. Инак през ума ми минават безлюден остров, кремове с аромат на индийско орехче, хамак, филма „Синята лагуна”… Ахх, аххх… След това „Ако Брад Пит дойде, дори да ме моли, да реве няма да го погледна. Да бъда с хем привлекателен, хем готин, хем умен, хем богат, хем забавен мъж?! Ооо, не! Ако ми е написано от съдбата, дано не ми се случи, това е невъзможно, не го искам!”. Надявам се поне това да сработи, наистина се надявам.

Не поглеждай назад
Аз нямам навика да си забравя бившите гаджета. Може да са минали няколко години, но те все още трябва да принадлежат на мен. Тоест никой не трябва да влезе в живота им, трябва да останат влюбени в мен. Когато ми потрябват, трябва да мога да ги намеря. Като дрехите, значи – когато не ги обличам, да си стоят в гардероба и трябва да ги съхраня за евентуални обличания. Но това уморява човека, не се затварят старите ми тефтери.

Може би миналото изпречква на еволюцията на бъдещето и реших да се отърва от кутията, в която съхранявам важните за мен неща от миналото ми. Без да се замисля, изхвърлих малоценните неща. Такава маниачка съм била, че на времето, когато излязоха GSM-ите, съм записала всичките SMS-и на лист. Изгорих ги, уж затворих старите тетрадки и сега съм в очакване да ми се случат само хубави неща…