11 май 2011 г.

Спешно: Би ли се оженил за мен?

В началото на тази година се ожени човекът, заради когото се преместих в София. Няколко месеца след това, все още се чувствам като прегазена от натоварен с цимент тир

В деня, в който научих, плаках като сякаш са ми счупили ребрата; болката бе неописуема и нямаше лек. И последната надежда у мен беше ме напуснала. С него бяхме като романтична комедия, макар да се мразим, някой ден щяхме да се засечем пред НДК и да разберем, че принадлежим един на друг. Но този комедиен филм се превърна драматичен. Мъжът я напусна, а тя се затвори в сивия си свят.

Как да не псувам?!
Господи, прости ми, но се ожени за една грозна, много тъпа репортерка. (Тук авторката умира от завист). Е, добре, де, горе-долу става, но ако ѝ сложим мустаци ще заприлича на нашия магазинер чичо Янко. Те докато си изкараха медения месец, той едва ли се сещаше за мен, но аз дори ги представех в 67 различни пози. Това ли е справедливостта? После „Комплексарка, защо псуваш?”. Ми, какво да правя, да напълня стомаха си с любовни пеперуди ли? Не съм от жените, дето казват за бившите „Аман, нека бъде щастлив, да спечели от тотото, по вода да му върви, а аз да умра тук от яд”. Да не би да съм мазохистка, защо да му желая щастие с друга жена?! Щом иска да бъде щастлив, да бъде с мен! Да умре, да съжалява, да си пореже вените, да се сети за мен, да сънува кошмари с мен… със сълзи в очите да дойде при мен, да ме моли…
Сърдя ти се, Господи!
Не знам кой е сценаристът на съдбата ми, но предполагам, че е някой американец. Каква е тази карма, бе, бате, като се разделя с някого, той веднага си намира друга и набързо се жени. Явно им се "отваря" късметът. Добре, де, щом имате толкова голямо желание да се ожените, ами направете го с мен, бе! Поне да бяхте изчакали мен да се омъжа, тогава светът щеше да е по-добро място за вас, нямаше да ви създам проблеми. А ти, Господи, защо ме караш да им видя сватбите? А кога ще е моята, кога ще се омъжа?

Проблемът е в мен
Седнах да размишлявам над тези неща; както винаги, проблемът отново бе в мен. Постоянно имам някакви стратегии, игри и с тях се забавлявам. В повечето случаи не знам какво искам. Това е самокритика, но въпросът „изобщо ли нямам добри страни” е отделен.
Виновна за всичко това е руската класическа литература. Ако ми се роди дъщеря, няма да ѝ дам да прочете „Идиот” от Достоевски. „Ана Каренина” също е в черния списък, може да я вземе за пример. Но преди всичко това, трябва да се откажа от всичките интриги и номера като тези на Настася Филиповна и да си намеря мъж…

Билешка пот линиа: Простих на всичките си бивши гаджета. И без това нито едно от вашите фамилни имена не беше достойно за моето лично име…


Това е последната статия, която публикувам в блога. Повече постинги няма да има. Мисля, че тук е мястото да благодаря още веднъж на един много специален за мен човек - nikcname (site, Facebook, Twitter, портфолио) за изключителния дизайн, който е направен специално за мен.

Благодаря на всичките си читатели, който през последните 4 месеца бяхте с мен, беше ми много приятно да се запозная с вас.

Вече може да сe разотидете.


9 comments:

ju каза...

Макар и повода за този блог да е тъжен, написаното в него е наистина интересно. Дано все пак има още :)

Анонимен каза...

You'll get over it. Time heals everything, you know :)

أمل каза...

Анонимен е прав. И все пак - писането също помага ;)

Анонимен каза...

Е... бива ли така? Без теб няма кой знае колко интернет за четене. Нали знаеш колко си прекрасна?

Лейди Комплексарка каза...

@Анонимен: Еее, с подобни коментари така ми вдигате самочувствието чак до белите облаци, че после почвам да се смятам за голямата работа, сякаш съм внучка на Обама. Недейте >^.^<

Анонимен каза...

Самочувствието ти трябва да е още по-високо, мен ако питаш. Надявам се, че не си внучка на Обама, но определено си голямата работа.
И няма да се уморя да ти повтарям колко си прекрасна, въпреки че си го знаеш :)

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Yossarian каза...

whats wrong with you girl?! Пролетта дойде! Огледай се и ще видиш. Винаги се случват трепетни неща през пролетта :-) А за лятото да не говорим... Така че поеми дълбоко въздух и вдигни леко главата нагоре, защото като главата е надолу блокира една от чакрите отпред на гърлото и човек се чувства енергийно спънат. излез навън и се срещай с хора. Там някъде навън има човек (може и да не го знаеш още кой е той) който ще бъде супер щастлив от сполетялото го щастие да те има за цел да те направи щастлива :-)

voxy каза...

каква кифленска драма божееее, единственият мъж на света се оженил

Публикуване на коментар