Всички бивши гаджета – мръсници сте!

Ако животът ми беше филм, бих искала да свърши със сцена, в която се срещаме с бившия, и фонова музика на Tori Amos - Sorta Fairytale

Пред НДК съм, вървя, отслабнала съм с 3 килограма, станала съм „хибрид” между Ардиана Лима и Меган Фокс. А той идва отсреща, очи в очи сме. Усещам му съжалението, пада на колене, плачейки, ме моли: „Моля те, прости ми, върни се при мен, готов съм на всичко”. Хващам го за брадичката му и „Бейби, недей да се излагаш така, гледат ни”, му казвам аз. И продължавам да си вървя, след като съм го изритала в гъза.

Горчивата истина

Докато така продължаваха мечтите ми, срещнах го миналата седмица. При това не пред НДК, а в един магазин за строителни материали. В ръцете ми 3 килограма боя, а в под мишницата - парцал за чистене на под. Облякла съм си стара тениска, а косата ми е като на малтретирана от свекърва си снаха. Вървя покрай материалите за баня и го виждам! Точно пред мен е! Човекът, когото бях видяла преди месец по телевизията, стоеше пред мен и ме гледаше като страхливо зайче. Смутено се чудех какво да направя. През ума ми минаха няколко мисли: „Дали да го поздравя?”, „Дали да се преструвам, че не ми пука?”, „Сега имам 3 кила отгоре, сигурно изглеждам зле”, „Шит, защо не внимавам какво ям, сама съм си виновна”.  Разглеждайки рафтовете се приближихме един до друг. „Да му обърна гръб, след малко както в един американски филм ще се обърнем и ще се прегърнем” си казах аз. Обърнах се, но той е изчезнал. Идиот. Офкайки вървя, без да искам с дръжката на парцала ударих една жена. Докато ѝ поднасях извиненията си, видях, че е жена му! Господи, прости ми, че ще го кажа, но си е истина – жена му е много грозна. Не знам как са я приели като репортерка в онази медия. „Няма нищо, скъпа” ми каза тя и си отиде.

  

Използвах последния си коз

Като видях, че не вървят един до друг, самочувствието ми дойде на мястото си. Последвах ги, след втория щанд ги видях. Бяха ръка за ръка, заедно разглеждаха дръжките за врата. Аз трябваше да съм там вместо нея. Аз си бях дала годините за него. Но той е предпочел онази с фалшивите очи и конската физиономия. Толкова бе щастлив, толкова много, че сигурно даже беше забравил, че ме видя преди малко. Нямах никакво място в живота му, а на това се надявах аз досега. Но и последната надежда у мен умря. Плачейки ги гледах отзад, псувайки. После телефонът ми звънна, дойдох на себе си. Те излязоха без да купят нищо, а аз заплатих цената на всичко.


От малка са ме научили да давам старите си играчки на нещастните....

Нагоре