10 март 2011 г.

ГолЕм късмет те чака, момиче!

Напоследък се вманиачих на тема гледанки. Купих си карти таро и си гледам. Задавам си всякакви въпроси. Стигала съм и до там, че въпросът ми е бил „дали ще мога да сготвя нещо вкусно довечера”…
  
По принцип не вярвам в гледанките, но ми харесва да си гледам. Радват ме. Когато ми е скучно, си гледам. Няма лъжа. Но ако някой от приятелите ми каже нещо за тях, отговорът ми е ясен: „какви гледанки, гледачки, ясновидки, не говорете глупости, прости ли сте, к’ви сте не разбрах..” Но ме правят щастлива, макар всичко да е лъжа. Дават ти някаква надежда. Нали тези надежди ни карат да вършим всичките тези глупости, нали те са ни оправданията..


Една приятелка дойде и спомена за една известна ясновидка. „Тази жена е много популярна. Много ти взима, но познава всичко – миналото, бъдещето.. Дори това  джобът, който ще изядеш след 3 дни, ще е с кашкавал или с луканка. Абе, помогна и на Яница да си намери обеците” каза тя. Зарадвах се и при първа възможност отидохме при тази лелка в „Младост”.
 
 
Не бих отишла с гаджето
Средата е мистична и плашеща. Гледачката като спечелила малко парички, решила да ги инвестира в работата си, разбрала се с някой архитект и превърнала атмосферата на жилището си в кино салон. Опашката е дълга и 90 процента от чакащите са жени. А мъжете само придружават нежния пол. Голяма смелост е т’ва да ходиш с половинката си. Аз не бих го сторила. Ако тази ни каже „момиче, ти си дошла с този, но пенисът му е колкото бамя. А в главата ти е бившият. Моето момче, зарежи тази до теб, не е за теб. Виж я – как се въртят очите ѝ, като усойница е, тя те върти на малкия си пръст, ако ѝ вземеш телефона, ще видиш телефонния указател, пълен с мъже-резерви” ще се свърши с мен. Да си кажем истината – никой от нас не е китка за мирисане, всички си имаме тайни, най-малкото грешни, мръсни мисли.
  
Както и да е, дойде моят ред. Отвори картите. Неволно или не, човек се притеснява и блокира себе си. Мислиш си, че с поглед може да те сканира и да ти види белите дробове. И автоматично влизаш в режим „Преслава 2003”, където се притесняваш и нищо не говориш. Все ти си добрият, а останалите са лоши. Ти нищо не си направил, виновни са те.
---
Навеждам си главата, правя мили погледи. Жената ме погледна и „моето момиче, за всичко си виновна ти, толкова време какво имаше в главата ти, акъл нямаш ли” каза тя. „ахаа, позна, наистина позна” си викам аз. Малко грубичко почна, но си вдигнах главата, надявайки се, че ще каже „ти си душица, но хората около теб са гадове”. Спрях да дишам, глътнах си езика. Продължи:

- Ти си единственото дете в семейството, затова си такава лигла.
- Нееee.
- Мислиш си, че гаджето ти изневерява, но той е лудо влюбен в теб.
- Не, нямам си гадже.
- Един познат с буква К в името ще те подкрепи.
- Нямам такъв познат.
Точно така продължи сеанса, кълна се. Дори не можа да ми познае зодията, макар толкова много да ми личи, че съм козирог. Толкова ми личи, че все едно го пише на челото ми. Зарежи челото, дори като му казах рождената си дата, не я позна. Жалко за прахосаните пари. С тази сума със сигурност бих си заредила хладилника с храна за цяла седмица.

Тези гледанки, гледачки, знахарки, ясновидки май са слабост на жените. Нещо като казино игрите при мъжете. И в двата случая се надяваш на нещо.

Хайде, ще преглътна всичко, но да не беше казала „не виждам сватба”. Не виждала сватба – ти не виждаш какво има пред теб, какво остава за другото. Идиотка. Ядоса ме!

Карти, гледанки, таро - само лъжи. Докато аз си чакам принца на белия кон, вие се обичайте, защото в днешно време истинската любов се среща много рядко, да не кажа изчезнала и не "вирее" сред човешката популация.

1 comments:

Unknown каза...

Любовта е като вярата в призраци, всички говорят за тях, но малцина са ги виждали на живо.

Публикуване на коментар