Женски номера

След поредната доза лекции колеги от университета отидохме на кафе. Не сме много близки; най-вече ни обединява това, че сме от една и съща специалност.

Всичко беше тръгнало добре. На масата бяхме куп колеги и колежки, сред които и една колежка, с която не се обичаме много много. Тя харесва колега, за когото написах цяла статия тук, и това, че той ме харесва, я дразни. Аз какво съм виновна? Нисичка, мургава, говори много, отблъскваща и приличаща на Софи Маринова. Затова по-нататък така ще я наричам Софи.  Гледаше ме като изтребител, беше си намерила още 2 такива като нея и се движеха като Destiny’s child. Като се засечем някъде, се опитваше да ме затапи с 2-3 приказки, но не ѝ обръщах внимание, а това я вбесяваше. Мислех, че скоро ще ѝ мине, все пак не сме в гимназията. Но очевидно съм се заблудила.

Седим си, смеем се.. по едно време тя почна да се държи като луда. Понякога даже се чудя дали не съм спала с онзи, без да знам, и онази поради това да се държи така. Стана дума за стаж и тя каза такова нещо, че преспокойно можеше да стана и да ѝ счупя главата с шишето на Кока-Кола:

 - Трябва да попитаме Комплексарка как се намират кантори за стаж, тя има връзки навсякъде, вижте, как се уредила. Но не се и учудвам, като имаш такава визия, успяваш навсякъде.

Толкова хора сме на масата, всички ме гледат. Опита се да ме изложи. Викам си, щом иска цирк като ученичка, сама си го изпроси. След като спря да говори, наведох си главата, направих се, че ще кажа нещо, вдигнах си главата, покрих лицето си с ръцете, сякаш си крия сълзите, и „плачейки” отидох в тоалетната. И чаках.

 В този живот едно от нещата, които съм научила, е да се преструваш на огорчения.

В политиката, любовта, автобуса, влака, навсякъде. Трябва се преструваш на слабия, но няма да си слабият. На света има народ, наречен евреи. Те дори да нае*ат целия свят, ще кажем „но тях са ги затворили в газови камери, направили са сапун от тях. Стига, че ми прилошава”… затова ако ѝ бях казала нещо, тя щеше да ми отвърне и циркът щеше да продължи докато някой ни спре. И накрая компанията щеше да каже „видяхте ли, как Софи Маринова ѝ запуши устата”.

…

След като отидох в тоалетната, веднага при мен дойде една от колежките. „Не ми се говори”,  ѝказах, и продължих да плача. После се намеси „Екипът за утешаване на обидени момичета”. Това са хора, с които не си близък при нормални обстоятелства, но в такива случаи идват на помощ. Понякога си мисля, че тези хора си имат собствен клуб. Сякаш имат устройства за бързо оповестяване на бедствено положение  и се обаждат един на друг; „бибип, тук плаче някой, веднага в тоалетната”. Всички се събират набързо. Показваш се от тоалетната и те с тъжен поглед започват с „какво ти е, мила”. Винаги има една, която се прави на по-умна от останалите и е лидер на тази организация.

Тя пуска водата от смесителя, казва ти „изплакни си лицето” и всички останали те гледат. В такива моменти не разбирам защо се държат сякаш някой е изпаднал в безсъзнание. После ако и дума не обелиш, лидерката на организацията изгонва другите с „Добре, да не се съберем всички, и без товаѝ е зле”. После тази лидерка, с изпълнен със съжаление глас ти казва, че за да ти олекне, можеш да споделиш всичко с нея. И ако тръгнеш кажеш нещо, тя довършва изреченията ти: „цъ-цъ-цъ, виж я ти, как те обиди, безсрамница”.

След кратък разговор в тоалетната, излязохме и седнах на масата. (Не, не сме се снимали в тоалетната, макар че е модерно. Отбелязвам го за протокола).  Софка я нямаше. Този път се включи„Екипът за утешаване на плачещи момичета на масата”. Всички започнаха да говорят:

„Ние си те знаем, и нея я знаем, не си струва”

„Виж я онази, ядоса и мен, щях да я пребия, ти не се притеснявай”

„Ние сме с теб, спокойно”

 Моят отговор не закъснява:

„Не говорете така за нея, знам, че е добро момиче, много я харесвам, но и аз не знам защо го каза. Сигурна съм, че го е казала без да има за цел да ме обиди и съжалява”.

Сигурно се чудиш защо съм го казала, но го сторих за да си помислят „Аааа, вижте колко е наивно това момиче, с чисто сърце”. Защото ако бях говорила зад гърба ѝ, тогава те щяха да застанат на страната на една от нас – или на нейна, или на моя. Но така излиза, че в нашия случай има лошата и добрата.  Аз бях добрата, наивната.

След около 30-40 минути Коалата се появи, явно една от екипа за утешаване на обидени момичета ѝсе обадила. Попита ме какво се е случило. В треперещ глас и сълзи в очите му обясних. Нищо не каза.

 На следващия ден Софи Маринова дойде при мен.

 - Коалата дойде при мен и ме попита защо съм те разплакала. Не зная защо плака, но аз се пошегувах само. Нямаше що да го преувеличаваш. Предай и на другите, които си ми ги изпратила, че съм ти се извинила. И им кажи, че ако дойдат да ме заплашват още веднъж, няма да съм толкова добра.

 И си тръгна.

 Всъщност Коалата е отишъл при нея и ѝ казал, че ако използва още веднъж обидни думи за мен, щеѝ откъсне езика. Попитах го, но ми каза, че само я е предупредил.

Аз отново почнах:

 - Защо го направи, всъщност тя е много добричка..

- Комплексарке, мислех, че ме е преживяла, но не е било тъй. Онзи ден една колежка каза за теб, че си била душевно хубава и това се отразявало на външността ти. Винаги си усмихната. Толкова си добра и наивна, че си мислиш, че всички са като теб. Толкова си „чиста и бяла”, че не бих допуснал никой да те опетни. Затова ги остави на мене, само бъди до мен.

Ако някой ти стори лошо, върни му добро, да се засрами хайванът; но ако продължи с гадното държание, изиграй му ролята на потърпевшия и да види на кой свят се намира.