17 февруари 2011 г.

Социалната мрежа: една Facebook драма

Миналата седмица някой ме е добавил във Фейсбук и написал съобщение „Как е, сладурано, много време стана. Дано си добре”. Кой е този си викам аз и отворих снимките му.. оффф оффф… симпатяга. В басейна се снимал и си показва мускулите, гърба.. Носа, очите, веждите му сякаш са нарисувани на ръка…

Абе аз как ще го забравя?! Ясно е, че не го познавам. Дори да бяхме се засекли някъде, нямаше да му простя, ще го изям. Потя се даже докато му разглеждам снимките. Чудейки се дали профилът е fake или не, почнах да чета коментарите отдолу…


„сладур4о, не забравяй за съботата, ок ли?”
„brat, tuk si super :P”
“mn gotina rizka, ot kade q kupi :*”
„:*:*:*:*”
„kvo darjish v rakata si we, ti ne pieshe nishto osven mlqko hahaha :D”

Обиди, кометари на тъпи момичета, стихове, псувни.. разбрах, че не е фалшив профилът. Разбрах, че си има и кола. От къде ли? Защото в мола ако са без яке зимно време, значи си имат коли. Якето го оставят в колата. И същите тези типове умират да се снимат в търговските центрове, най-вече в тоалетните им. Освен това явно осветлението в мола му пречи, щом е с очила. Има само няколко снимки отдалече, на всичките е без яке. Има и снимки в колата, разгледах ги, за да съм сигурна. И в Италия се е снимал.. значи обича да пътува.. завършил е УНСС, мммм.. готин и умен.. този идиот ли е, че се прави, че ме познава?

Веднага почнах да го представя в костюм, а аз съм в булчинска рокля. После само по пижама, докато ми прави закуска. Аз съм облякла него ризка и се гоним вкъщи. Година след това прави бебе, но ако може децата ни за заприличат на него :PpP

Ама този ще ми изневери, бе.. затова ще го завържа на стол, дори няма да му покажа небето.. Мечтаейки си, реших да му отговоря: „Извинявай, но не можах да те позная”. Баси, колко съм тъпа. Направих се на недостъпна,  а пък нямам търпение да получа отговор. Дори ако ми отговори с „и аз не те познавам, но може да се запознаем” съм съгласна. Директно ще му напиша „от тук не може, бейби, трябва най-скоро време да се видим някъде”. Естествено, че няма да направя такова нещо, няма да му покажа, че съм тъпа.

От друга страна се кефя, „каква късметлийка съм, веднага като си замина предишния си намерих нов, при това 5 левъла над него.. при това от фейсбук. Досега не бях си намерила от там, ама това не се брои. Този е ангел, ангел. Направо ангел от небето. Господ ми го изпрати, за да преживея тия трудни дни. Благодаря ти, Господи, ай лав ююю..”

Мина половин час, няма отговор.. Полудявам, презареждам страницата да проверя дали има отговор от него. Идва едно съобщение, отварям си inbox-a и: „Комплексарка, ти блокира ли ме в скайпа? Имам да ти кажа някои неща” махай се, бе.. не ми досаждай.. още едно съобщение получавам, сърцето ми тупти, сякаш ще излезе от там: „Комплексарка, виж снимката на ХХХ, мноо е смешна, тая е супер зле хахахаха”.. Невъзпитани хора – клюкарстват дори в виртуалното пространство. Абе не ме занимавайте, аз си имам работа. Още един месъдж, мишката трепери в ръката ми. Е, лесно ли ми е, получих съобщение от главата на семейството ми, бащата на децата ми.. Лицето му блести като лунна светлина нощем.. преставам да го гледам, и чета съобщението „Профилната ти снимка е супер сладуранска, ама другите не стават”

Пет минути като ударена гледам монитора. Аз да си мечтая за сватба с него, да го направя баща на децата ми, а той да ми казва, че не ставам. Напротив – ти не ставаш. Суратът ти е като гъза на Сашка Васева. И без това мязаш на цигане. От онези типове, дето се снимат пред коли и да ги качвам в интернет.. мангал. Майната ти.. не ставам аз.. алооо, ти какво си помисли, че съм от онези безмозъчни момичета до теб? Толкова си жалък, че си търсиш запознанства във Фейсбук. Такива като теб ги ям за закуска аз…

Толкова се ядосах!!! Първоначално нищо не му отговорих. Отидох в кухнята, изпих си чаша вода. После се върнах и седнах пред лаптопа. Малко ми мина. Отворих съобщението и ми отговорих по най-добрия начин(!!!) и го блокирах. Знам, че не е правилно, но поне не остана в мен.

Разбрах, че мъжът е един и същ и в реалния, и във виртуалния живот. Разликата е, че в интернет пространството са с голямо самочувствие и винаги с над 20 см.

И жените сме така.. няма нищо все още, но почваме да си мечтаем. Мъжът срещу нас се превръща в най-перфектния на света. Но разбият ли ни мечтите, той става неудачник, безхарактерен..

2 comments:

Анонимен каза...

Мъка... мъка

Анонимен каза...

Последния абзац си заслужава, другото са типичните женски наивни истории...

Публикуване на коментар