Мястото, където живея в момента, е далече от центъра на София. Разходки на центъра, участия в мероприятия, купони и т.н. означават самоубийство за мен. Време, пари, нерви. Не разбирам защо в големите градове има градски транспорт само до определени точки. Абе ако живея на центъра, за какво ми е градски?! Трябва да има до всяка отдалечена точка на града. На следващите избори ще гласувам за тези, които обещаят да го направят, дори те да са Атака или ДПС.
Нещата стоят така, като прибавим, че съм студентка и нямам пет пари в джоба, не работя, а само чакам пари от татко, социалният ми живот загина. Момичето, което излизаше всяка вечер, чиито много снимки се качваха в Tillate отиде, а вместо него дойде друго – дето сърфира в интернет по цял ден, ходи до кварталния магазин със скъсаната си бяла тениска. Единствената ми атракция е да споря с бабките пред блока кой от двата сериала – „Листопад” или „Забраненият плод” е по-хубав. Понякога даже забравям да говоря, сякаш ръцете ми отиват към клавиатурата и ще им пиша. Толкова е зле положението.
Почти не излизам никъде, единствено за забавлявам с учениците-квартиранти от горния етаж. С тях се запознах, докато моят все още беше в БГ и му идваха на гости или пък да го питат нещо, да преинсталира Уиндоуса. Спомням си онези години от гимназията, каква луда глава бях. Не че сега съм по-различна, де :PpP. Смеем се, забавляваме се, гледаме филми, играем „Не се сърди, човече”, „Табу”. Те бяха спасителите ми от това депресирано състояние.
За уикенда се прибраха по родните места. В неделя вечерта когато бях на терасата, за да видя какво правят съседите от насрещния блок, видях, че комшиите идват. Ама така се зарадвах!!! Сякаш Роби Уилям бе дошъл в София специално за мен и ме чака долу. Но като ги погледнах втори път, забелязах, че има 2 момичета при тях. Вероятно едната е онази, с която се запознаха в Интернет. За другата нищо не знам. Вече ще идват с момичета, а? Сега те горе ще се хилят, ще се смеят, ще се забавляват, а мен повече няма да ме пускат при тях. Ще ме гледат с широко отворени очи, казвайки ми „Жалка си ти. Виж – ние сме с гаджетата си, а ти си сама. Твоят е не е тук, жалка си”. Женската част от тази група ще направи проблеми, че се виждам с онези момчета. Няма да мога да ида у тях нощем и да вляза директно. Или пък няма да мога да им се обадя, за да им кажа да не си лягат, защото като се прибера, ще се кача горе при тях, за да гледаме филм. Когато играят „табу” аз ще съм само съдия, защото те ще се организират по двойки, а аз съм сама. „аааа, няма партньор за Комплексарка” ще кажат те. Ще си разправят за истории от училищното барче, аз пък ще мълча тъпо. Единствената новост в живота ми ще бъдат караниците в FriendFeed. Ако отидем на някой клуб, те ще танцуват цяла вечер, а аз ще ги зяпам с водка в ръка. Сама, на кьошето. Докато те правят секс горе, аз ще ги слушам.
Толкова много им се ядосах. Как ще водят момичета в квартирата си, без да ме питат? А досега толкова добре се разбирахме. Кажи ми ти, това не е ли удар в гърба? С тези свръх възбудени нерви отидох и отворих вратата на асансьора, за да се качат по стълбите до последния етаж. Щях да ги замервам с щипки, ама се отказах. Чакайте вие още,.. ще ви покажа аз на вас. Без да ме питате ще правите лудории. Ще пусна слухове. Не е морално в нашия апартамент да се правяр такива неща! Досега си траех за one-night-stand историите ви, но вие вече прекалихте. Когато си намеря нова работа и нови забавления, правете к’вото си щете. Но дотогава сте длъжни да забабвлявате само мен. Това ви е задължието.
После винаги когато аз разсъждавам по този неправилен начин, се появява още един вътрешен глас, когото аз го наричам ненужен. Той се появи отново. „Остави ги, нека правят каквото си искат, да правят любов на воля. Това, че си в депресия, не означава, че имаш правото да съсипаш живота на другите около теб”. „Ай с*ктир от тука” щях да му кажа, но тъй като съм възпитан човек, се опитах да приложа начините на убеждаване върху себе си:
Ама какво да правя, какво да им кажа „Приятели, нуждая се от подкрепата ви, в депресия съм, изживявам труден момен. Не ги водете тук, каквото го правя, го правя за ваше добро, честно. Нищо не казвам за секса за една вечер, ама това е прекалено. Имайте малко търпение, като си намеря работа (и ново гадже), ще ви оставя на мира. Но дотогава само на мен ще обръщате внимание, ясна ли съм”. Е, това ли да им кажа?!, си кажах и подтиснах онзи ненужен вътрешен глас.
Излезнах на коридора и ги видях, че са се качили пеш до последния етаж. Хаха, хохо, забавно им е. Единият от двамата ми е написал SMS: “ако си вкъщи, ела у нас, ако искаш”. Отговорих: „Навън съм, не знам кога ще се прибера. Съжалявам, друг ден ще дойда :( ” Сякаш много им пука за мен. Аз пък оня ден никъде не излезнах, даже и до магазина не отидох.
0 comments:
Публикуване на коментар