Животът е много кратък. Никога не знаем какво ще ни сполети след 10 минути. Смъртта на Борислав Борисов показа, че хората не ни оставят на мира дори след свършването на този земен живот. Именно затова пиша тези редове, за съм спокойна като умра.
Да си кажем истината – никой от нас не е съвършен.
Ако напиша тук всичко, което съм правела до сега и продължавам да правя, ще излезе цяла поредица от романи. Например тези редове ги пиша от апартамента на приятеля ми (когото вече го няма). Не дай си Боже, ако ми се случи тук нещо, първото нещо, което ще кажат, ще бъде „заслужила си го е, кучката”. Така е. Когато изживееш нещо извънбрачно, значи си заслужил смъртта. Затова винаги съм имала страх от смъртта.
Та поради това тези думи са за познатите и близките ми. Обърнете им внимание:
*Не предоставяйте снимката ми от личната карта на никоя медия. Няма да има нищо по-страшно от това тя да покрие целия екран с фонова музика на Каризма „Колко ми липсваш”. Няма да си почивам в мир, недейте!
*Веднага изтрийте съобщенията ми в телефона, Туитър и Фейсбук. Там какви клюки, какви интриги съм въртяла, че никой от вас няма да пали свещица за мен. Приемете, че незнанието е щастие и ги заличете.
*Ако умра в дома на приятеля си, не ме съжалявайте, напротив – радвайте се. Даже кажете на баща ми, че сме сили заедно, за да не бъда тема номер едно на пейката пред блока ни.
*Дрехите ми може да ги вземат колежките от СУ, но ако се случи нещо на новата ми черна рокля, ще ги чакам с пантофки в ада.
*Пратете вест на бившето ми гадже, заради когото на времето бях се преместила в София и когото все още не мога да забравя. Не, не. По-добре поканете всичките ми бивши на погребението ми, много ми е интересно каква ситуация ще се получи, когато са на едно място.
*Сегашният ми приятел да е под ваше наблюдение – 2 години да не доближи никоя жена!
*Сегашният ми приятел да е под ваше наблюдение – 2 години да не доближи никоя жена!
*Върху ковчега ми не сложете воал, и без това болезнена тема е това за мен. Ще си отида на оня свят, без да се омъжа :(
*Не носете на погребението ми цветя. Вместо това същата вечер ходете на някой чалга клуб и се веселете за мен. Ако очаквате да кажа това, няма да стане. Какъв купон, бе, аз съм умряла, носете много скъпи-скъпарски цветя.
*Можете да създадете фотоалбум във Фейсбук с име „Един ден в гробището”. Позволявам ви.
*Можете да създадете фотоалбум във Фейсбук с име „Един ден в гробището”. Позволявам ви.
*Знам, че след година ще кажете „ Всяка болка спира, даже забравихме Комплексарка”. Затова всички на стените си ще закачите моя снимка в скъпа рамка, която няма да е от EuroLand. Обаче снимката да не е тази от личната карта, повтарям за протокола.
Животът е кратък. Надявам се, че знаете, че ви обичам толкова много, колко вие мене.
0 comments:
Публикуване на коментар