Лов на мъжки сърца в Интернет

Благодарение на дългогодишния си опит и на дарбата за наблюдение лесно мога да познавам кой кога какво прави. Например имам една колежка от университета, не се поздравяваме на улицата, но ме е добавила във Face, Skype и Twitter.  Направиха ми впечатление нейните статуси, защото тя е над 30 и хората, които късно са се запознали с Интернет, се издават по този начин. Не искам да дам име, но има един блогър с голяма аудитория. Дори околопишковата му растителност вероятно е побеляла,
но той продължава да поства смешни статуси: „ям; обядвам; отивам до магазина; смята да се поразходи, но се чуди; много е ядосан; ако обичаш брат/сестра си, публикувай го на стената си и го копирай на стената на 10 свои приятели”. „Мъж на години си, баце, к’во правиш ти?”, го попитах аз. А човекът използва най-изтъркания израз, който казва всеки трети Фейсбук юзър:  „И без това ще си закрия акаунта”. Всички така казват, но след 2 дни пак са на линия. Не ги разбирам. Имало много клюкари там. Щом не ти харесва, не се регистрирай изобщо. Все едно с пистолет на главата са те накарали.

Та както и да е, оказах се права относно действията на онази дърта колежка.Познавам ги тези типове – мога да дешифрирам статусите им. Ако главата ми работеше толкова за други неща, колкото за това, в момента вероятно щях да управлявам страната и да увелича минималната заплата поне на 3 бона. Да, бе, да – ще ви се. Щях да пренасоча публичните финанси към швейцарската си сметка, ама нейсе.

Когато онази си хареса някого, веднага подготвя „ловните съоръжения” – „готви”, „днес ще пълни чушки с ориз”, „много съм щастлива, но не мога да кажа защо ehihih” – тоест онзи да ги забележи и да почне да й пише. После започва едно чакане. Ако напишете нещо за ядене или готвене, повечето мъже веднага ти пишат. Тези са онлайн версиите на тези, които ти викат „да отидем у нас/у вас, да ти сготвя спагети”.

На следващия етап мъжът почва да й пише, а тя публикува част от разговора между тях: „Аз ще спечеля този път”, „Според мен Къванч Татлъту е готин”, „Ще ти изям десерта :Р”, „Ти си шишко :(”. Това вече не мога да го разбера. Публикуваш пред всички фрагмент от чата ви, но когато някой те попита: „амии.. между мен и един френд е...” Добре де, щом е между вас, защо тогава го постваш, идиотке?!

Следва „скучно ми е, изведи ме навън”. На дебелата принцеса й доскучава и тя следва предварителния си план: „Не мога да повярвам, тази вечер ще пее Тони Стораро, трябва да се ходи” или пък „времето е много хубаво, как ми се излиза :(”. Тук почват да й пишат и другите досадни момченца и нашата девойка се дразни: „Добре, че казах, че искам да ида на Тони Стораро, всички изскочиха, всички искат да излизат с мен”. Ама наистина има такива момичета. Някой ги поздравява, а те започват да си мислят, че ги свалят. Всички умират за тях, хлътнали са, боледуват от любов. Не знам от къде вадят това самочувствие. Да не би да го предлагат в Лидъл? Коя си ти, ма, за коя се мислиш? Понякога дотолкова хиперболизират, че пишат: „Гаджето на ХХХ е хлътнало по мен, затова ХХХ ми завижда”. Ако някой знае къде продават самочувствие на килограм, нека да ми пише.

Както и да е, ние да се върнем на темата ни. Вече за излезнали някъде и ако не е така, нашата псевдоплеймейтка продължава с драматизирането: „никой не ме обича”, „сърцето ми е празно”, „всеки си има гадже пфффф”. Тук отправеното послание е „Хайванино, не виждаш ли, че изгарям за теб”. Но женицата си създава редица проблеми, защото е забравила, че във френд листата й са и роднини, близки и познати и те виждат написаното от нея.

Накрая горното спомага. И статусите автоматично се пълнят с неща като „Щастлива съм :)” с цел да ги видят бившите и да я ревнуват. Все пак, както всички знаем, тя е незабравима.


„Щастлива съм, хехе, хихи”. 2-3 седмици бива неоткриваема. И ако влезе в мрежата, то тогава тя е инкогнито. Вече си има гадже, какво ще прави в Интернет... Започва една чистка във френд листата си, типовете със спагетите биват изтривани първи. Ако е възможно, да изчезнат от планетата тези хора. Да умрат от липса на кислород. Понякога ме хваща страх, че някой ден ще завладеят света. Те са по-вредни и от ГЕРБ на Бойко Борисов.

Следва първата любовна кавгичка. Момичето, което влиза инкогнито, най-накрая се появява. Статусът е ясен: „Много съм ядосана”,, „Моля ви, не ми пишете”, „Нямам настроение :(”. Тук се намесват приятелките й, които уж я утешават, но всъщност си казват „Намери си гадже, а нас ни забрави. Така й се пада!”:

- Какво ти е, миличка?

-Ами...нищо ми няма. Просто се скарахме с моя, не е нещо важно.

Вижте я! Като Сашка Васева споделя всичко лично и интимно, но като някой я попита, се надува. Щом си тръгнала да публикуваш личния си живот чрез статуси, значи дължиш обяснение на обществото!


После госпожицата се сдобрява и отново изчезва за няколко седмици. И ако се появи, на аватара си слага техни общи снимки. А като почнат да се карат, пълни го с меланхолични неща – тъжни патенца, герои от анимации и още куп глупости...

И така. Стигнахме до любимия ми етап – време е за раздяла. Ако той я е зарязал, следват трагикомични статуси: „Всичко е лъжа и заблуда, всички са лъжци”, „Горкото ми сърчице, пак повярва в любовта”. Но тя не спира дотук: „Не ми пука ;)”, „Всеки да си гледа работата”.


Горното се връзва с неуравновесеността. Днес пише „Щастлива съм”, а на следвашия ден цитира балада на Преслава, 10 минути след това нещо от сорта „не ми дреме”. Това продължава докато онази си намери нов. И като си намери, всичко започва отначало.


Аз обичам тези типове, макар да не се поздравяваме, научавам доста детайли от техния живот: кога леля им е родила, от време на време резултати на мачове от Шампионската лига, кога ще се местят в друга квартира, кога ядат течен шоколад, кога пият КОКА кола, защо закъсняват за работа, кого са сънували предишната вечер, от колко до колко са на работа, къде ще ходят на почивка, кога получават заплатите си, къде ще купонясват вечерта... Може да не си разменяме по едно ‘здравей’ на улицата, но аз ставам част от живота им. Май това е като да следиш съседите си, когато щорите им са вдигнати. Ако и вие се наслаждавате на тези простотии като мен – да не би всички да страдаме от mixoscopia?...

Билешка пот линиа : Всичките тези статуси задължително се пишат на латиница, с много грешки и с големи-малки букви, все едно е развален CAPS-LOCK-а, в стил: SkAnDalNa I neTipIchNa LuDa I RaZLIchnA DiVa I kRasIvA tOvA syM Az i nE mI dRemE zAvAs !!! :P.