Колкото и да говорим за демокрация в България, жените винаги сме били и сме втора класа. Мъжете са силният(?) пол, те са по-добри управници, каквото и да правят, позволено е. Все пак са мъже. За съжаление така стоят нещата. Например ако един мъж закъснее за вкъщи, се предполага, че извънредно е бил на работа; но ако закъснее една жена, то тогава тя автоматично става прелюбодейка.
- Офф, тези мъже понякога са непоносими!
- Ааа, какво се е случило пак?
- Нали имаше един Митко, бил е влюбен в мен. Била съм момичето от мечтите му, от години ме харесвал. Бла-бла-бла. Цял том литература. Ако ми пусне, ще го мина. Ако не – да не ме занимава, при мен не минават тези номера.
- Права си, Комплексарка, отегчават ни. Искат сериозна връзка. Каква връзка, бе? Преди излизах с един, целунах го веднъж-два пъти и хоп – почна да ми говори за връзка. После ние сме виновни – били сме неразбрани. Гадове!
- Това твоето нищо не е. Преди месец се забавлявах с един пич – готин, мускулест. Обличаше тесни тениски. Момче, не ела при мен така – възбуждам се, недей. Заведох го у нас, тамън щях да го „нападна”, той писка като котенце „Ама аз съм девствен”. Пич, щом си девствен, каква работа имаш в леглото ми? Искал първият път да е след сватбата. Не го изчуках, той тръгнал да го разказва на приятелите си: еми бил е у нас, но не съм го докоснала, само сме се гушнали и му е харесало. Пич, да съм ти отказала?! Да беше ми пуснал!
- Да, миличка, мъжете са такива наистина. Бях с един. Май го обичах. И този бе девствен. Правим почти всичко, остава само да се откаже от девствеността си. Има страхотно тяло. Но само бракът му е в главата. Настоява да се женим. А бе, това да не е толкова лесно? Има много разходи, те знаят ли как се печелят пари? Казах му, че съм млада и искам да се съсредоточа върху кариерата си, напусна ме. Отиде и пусна на най-добрата ми приятелка. Вече почти всички момичета от женската ни компания минаха онзи идиот.
- Оф, мани, мани. Освен всичко това, е трудно и да ги зарежеш. Миналата година излизах с един пич, секси парче и се разбирахме добре. Но ми беше писнало с него. Ако му кажа да късаме, ще ми надуе главата с „ама беше ми казала, че ме обичаш”. Но трябваше да намеря начин да се отърва от него. Казах му, че съм била пияна и с надеждата, че ще ми пусне, съм го излъгала. И к’во от това?! Все едно се омъжваме за всеки, на когото сме казвали „обичам те”. Започна всяка вечер да ми се обажда, непрекъснато праща SMS-и.. ауу, няма спиране. Сълзи-сополи. Намерих си нов, но започна на него да звъни – ние с него с бил щастливи, но новият ни е разделил. Пич, какви да тези глупости, които вършиш? Успокой малко топката. Аман от теб, ай сиктир, не ми се занимава с теб, психопат!
1 comments:
:) забавно
Публикуване на коментар