Социални проблеми

На 20 и кусур години съм, но все още имам Facebook проблеми като 15-годишните пуберчета. Трябва да се откажа от социалните мрежи.

Лятото по-малката ми леля по бащина линия ме е добавила във Фейсбук, нали съм глупачка, приех поканата й. Помислих си, че няма да ми навреди, ама… Явно е чакала в засада, след 3 минути написа коментар под снимката ми с Майк (музикален продуцент в Лондон) – „Кога ще доведеш зетя? А баща ти си мисли, че момичето ѝ учи и работи там. Но нашето момиче върши друго. Сега ми стана ясно защо не ни се обаждаш от толкова време насам. Вложихме толкова усилия докато пораснеш, а ти си неблагодарна.”. Хоп, моментално изтрих коментара, още докато го триех видях ново известие за коментар: „Това е фотошоп май, не може да си отслабнала толкова много…” Изтрих и това. Под предишната снимка още един коментар: „Тук бях написала нещо, но защо страницата не го е приела? А ти, Комплексарка, доведи го да видим кой е, що е”.

Разбрах, че няма да мога да се справя с нея, директно я изтрих и я блокирах.

Явно Бог ме обича и затова съм я приела докато тя е на линия и навреме ѝ видях коментарите. Минаха 2-3 дни, по това време ме добавиха още няколко роднини, не приех нито една от поканите. Оказа се, че тези 2-3 дни са били затишие преди буря…

Сестра ми ми се обади: „Комплексарка, този път седна на кола! Леля дойде у нас и разправя за твои снимки.  Имала си разни снимки с разни мъже, ръцете им са били по тебе, грозни, лоши снимки си била качила.. Около теб е било пълно с мъже…”. Викам какво толкова се е случило, човек ще си помисли, че в brazzers качили мои голи снимки. Значи онази вещица е казала на всички, та затова са ме добавили и те. Аа, между другото, снимките са си нормални, класически фейс снимки.. Просто бяхме отишли в неговото студио и се снимахме за спомен. Но не знам какво е казала вещицата.. сякаш на този свят най-вървежни сме само Sasha Grey и аз.

Започнах да чакам обаждане от татко.. сърцето ми се стеснява.. ще се обади той, какво ще направя сега? За миг си помислих, че съм първи курс в гимназията, защото бях го изживяла. На времето един идиот на стената на асансьора на блока беше написал „Комплексарка, никой не може да ни раздели!” Тогава лелите ми бяха видели това и ми стопиха мозъчето. Бяха се обадили в офиса на татко. Вечерта той щеше да дойде, да види онова на стената.. след това щеше да ме прати при фризьорката като чирак.. До училището и обратно щяха да ме придружават лелите ми.. Ауу, как бяха ме заплашили тогава! По принцип татко се връщаше от работа в 7, а часът все още беше 5… 

…

С всяка изминала минута пулсът на сърцето ми се ускоряваше. Започнах да се моля на Бог: „Боже, моля ти се, да ми се размине, наистина не познавам кой го е написал.. наистина”. Чух звънеца на вратата. Леля стана да я отвори, като едновременно ми клатеше пръста си и казваше „Почакай ти още, почакай.. ще разправя всичко на баща ти, ще видиш ти”. Аз седях на белия диван в хола, но аз бях по-бледа от него.  Единственото спасение бе да потъна в него. Ако ги нямаше лелите ми, щях да се спася по някакъв си начин, но те даже биха ме обесили поради това, че не съм измила съдовете. Толкова ме мразят!

Баща ми влезе вътре.  Беше дошъл дългоочакваният момент. Трябваше да избера едно от двете – да почна да плача или пък да викам. Но когато и лелите ми са замесени в това, знаех, че нищо няма да ми помогне. Затова притичах до него и го прегърнах:

-         Татеее, лелите ми щели да ме дават на фризьорката долууууу.. като чиракккккк…”

Той само ни погледна и им каза да подготвят масата.  Погледна ме и:

-         А ти кажи на онова магаре да внимава какво прави, да не му счупя краката.

Тогава много се зарадвах и се обърнах към лелите си, хвърлейки им един поглед в стил „видяхте ли, аз спечелих”. Това беше една малка победа за мен. Но те явно не са забравили това и затова днес ми го връщат по този начин, защото на следващия ден ми казаха „Тази история няма да приключи така, малка госпожице!”.

…..

В момента отново чувствам онова притеснение. Върнах се в онези дни.. Мога да си представя какво са казали на татко. А аз казвам ли им „вижте на колко години сте, вместо да се занимавате с фейсбук, мейсбук намерете си мъже”? Сега пред баща ми вероятно преувеличават всичко, доизмислят си и  след всяко изречение цъкат с език с цел хиперболизация. Накрая ще излезе, че съм разкрепостена като онези кифли от трета страница на вестник Телеграф…

…..

С телефон в ръката, чакам баща ми се да се обади и да каже „За да те пипат гърдите ли те изпратихме в Лондон?” В онзи момент звънна телефонът. На дисплея пише „татееее”, но ме е страх да вдигна. Абе, какво означава „татееее”?! Уж се подигравам с лиглите, но май и аз съм от същата порода. Та както и да е, отговорих.. промених си гласа и сега с тънко гласче на 14-годишно момиче:

-         Татеееее, к’во пра’итеееее…

-         Леля ти ми спомена за едни снимки, какви ги дробиш там? Къде изчезна акълът ти? Ти добре ли си?

Видях, че с добро няма да стане, развиках му се:

-         Еееех, ама престанете вече! Аз съм достатъчно голяма, пораснах вече. Ти само слушаш тях! Аааа, аз имам и други проблеми освен вас. Не искам да се занимавам с фамилните клюки, на какво прилича това?! Престанете вече! – и му затворих.

Браво на мен, бе! Аз съм била голяма работа! Даже му затворих телефона, защото знам какво ще ми каже: „щом си достатъчно голяма, защо тогава ти пращам пари”. Затова трябваше да затворя, преди да съм чула това :) .

Интересно, след това не ми се обади. Чак на следващия ден ми звънна:

-         Какво прави моето зряло момиче, което си има лични проблеми?

-         Хихихи, добре съм, тати, ти как си?

-         И аз съм добре. Купих билет на леля ти, в неделя ще дойде при теб.

-         Каквоооо? (Боже, защо ми го причиняваш)

-         Престани! Говори като възпитано момиче. Щом имаш проблеми, пращам я при теб да ти помогне. 2-3 седмици ще остане при теб. Целувам те, слънце!

А после ли? Сещате се…