11 септември 2013 г.

Нито с теб, нито без теб

Ако се замисляш когато те питат за рилейшъншип статуса ти, ако все повече и повече се обиждате с половинката ти, вместо да си казвате мили думи, ако всеки път, когато решите да се разделите, започвате наново – честито! Деветдесетте минути на връзката ви са изминали, сега само играете продължението…

Аз съм нещастница. Най-кратката ми връзка продължи 2 години. До преди време се гордеех с този факт. С почти всички решаваме да се оженим, но винаги успявам да прецаквам нещата, в това ми е талантът. Истината е, че видиш ли, че не се получава, не бива да насилваш нещата. Когато не става – не става. И накрая се получава омагьосан кръг – нито с него, нито без него.

Оказа се, че през последните 6 месеца от последната ми връзка единственото, което сме правили, е, че сме се опитвали да се разделим. Човек когато е част от нещо, не може да го прецени и оцени, но отдалече ясно се вижда как наранява и двете страни. Той затръшва вратата и излиза, например, и в моята глава започват да бият камбани… Ами сега?
Искам той винаги да е част от живота ми, без него какво бих направила, кой ще ми смени крушката, на кого ще се обадя, ако закъсам на пътя? Как бих могла да обикна друг? Свиквай с нов човек, разкажи му за себе си.. Тези неща ме ужасяват и веднага хуквам да му звъня. И после всичко отначало. 

Разделяме се!
Вече никой не те взима на сериозно. Искаш да споделиш болката си с приятелите си, да се напиеш и да се размажеш. Но всички ти казват: „Така или пак ще се сдобрите“. Няма да се съберем отново, изслушайте ме, помогнете, не ме оставяйте сама. Но и те са прави. Не може всеки път да се занимаваш с чужди простотии.

В този модерен свят разделите стават все по-трудни. Казвате си финалните думи, прекратявате отношенията си, даже се преместваш в друг град. Този път все си казваш „ами ако пак се сдобрим, ами ако съжалява?“. Освен това винаги можеш да му се обадиш по телефона, да му драснеш „:)“ по скайп. Или пък той ти се обажда и ти да му вдигаш. Защото той не е лош човек, единствено това, че не сте щастливи, докато сте заедно. Дистанцирайки се от него си мислиш, че ще го забравиш, но резултатът е все повече и повече ти липсва.

Не му отговоряй!
Казват, че старата любов се лекувала с нова. Не е вярно! Раните завинаги остават. Накрая се получават разни любовни триъгълници. Трима нещастни, жалки хора…
Мисля, че най-добре е да не му вдигнеш, ако ти се обажда. Да не му отговаряш на съобщенията. Ако му вдигнеш, предстои ти емоционален разговор. После една караница кой какво е дал, кой кого предал, кой е прав, кой - крив. Тази кавгичка ще ви даде повод за нови обаждания. След това ще се редуват емоциите обич-омраза. И ще се върнете в началната си позиция.   

Е, добре де, какво да правим в този случай? Ами ако не се получава – не насилвай нещата. Не става, няма да стане, няма  и шанс да стане. Не си причинявай тази болка. Не му отговаряйте на „онзи“ SMS, не го причинявай и на себе си, и на другата страна.





1 comments:

ju каза...

Найс :)

Публикуване на коментар