Миналия месец, докато си търсех обеците под масата, чух името му по телевизията. Името на този човек, за когото зарязах родния Пловдив и се местих в София.
Дори като се разделихме, първото нещо, което правех сутрин, бе да потърся името му в Google. Де да знам, можеше да е катастрофирал, гръмнала газовата бутилка у тях или пък нещо друго, но първият човек, посетил го в болницата, трябваше да бъда аз. Но това беше много по-лошо и от вест за смъртта му.
Оженил се. „Ожениха се”, каза водещата спокойно. Оженил се за репортерка от телевизията им и са направили репортаж. Вдигнах си главата и му видях лицето.