Доверието при една връзка е като клетъчното ядро – то е основното, без него не може. Но все пак говорим за мъже, не бива да им имаме много-много доверие…
Първия си урок на тема „Не се доверявай на никого” го получих още като дете. Когато се опитвах да науча да карам колело, баща ми ми беше казал „зад теб съм, дъще, държа те” и като ме пусна, залепих се за асфалта. И при това „залепване” бях жестоко се наранила. Повече не се качих на колело. От тогава насам не вярвам в ничии думи „зад теб съм”, защото отпусна ли се с мисълта, че някой ме подкрепя, в този момент те си отдръпват ръцете и аз падам. А на мен ми остава да си „ближа раните”…
И затова не бива да се доверяваме на никого, особено на мъжете. Обърнеш ли се за миг, веднага почват да въртят нещо зад гърба ти.